Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
24 часа. Това е времето, за което един законопроект се придвижва от Министерския съвет до парламентарната комисия по бюджет и финанси. Без обществено обсъждане и без възможност депутатите да се запознаят с предложенията. А те са фундаментални за правенето на бизнес в България.
Проблемите са заровени в Закона за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото у нас. По същество това е закон, обсъждан в рамките на година и половина и приет в края на август 2024 г. Сега обаче Министерският съвет предлага на Народното събрание изменения, без придружаващи мотиви, без обществено обсъждане и без предварителна оценка на въздействието. Основната цел на промените е повече яснота за търговците за това как да се изписват цените в периода на двойното обозначаване. Законопроектът е приет с 11 гласа “за” и 9 “против” от парламентарната комисия по бюджет и финанси с ангажимент за промени между първо и второ четене.
“Изненадващо е от политическа гледна точка, тъй като нищо не налага промени в този закон – той отговаря на всички изисквания. Изведнъж, наистина в последния момент, се взима решение, което извира от нищото”, заяви по време на кръгла маса в сградата на Българската стопанска камара икономистът на Института за пазарна икономика Петър Ганев.
Предложенията отварят широко вратата за административен произвол от страна на регулаторните органи и държавен контрол над свободния пазар, стана ясно по време на кръглата маса. Въвежда се забрана за увеличаване на цените на стоки и услуги за година и 5 месеца. Дублират се правомощията на няколко държавни органа като НАП и КЗК, на които са предоставени правомощия за императивно и едностранно определяне на срокове, а освен това размерът на санкциите за нарушители е многократно увеличен, посочват в свое становище от Сдружението за модерна търговия.
“Имам усещането, че въвеждането на еврото се използва като параван за създаването на условия за преразпределяне на бизнес”, заяви по време на дискусията Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия.
ТОВА НЕ Е ПЪРВИЯТ ПОДОБЕН ОПИТ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА
От месеци насам властта прави безпрецедентни опити да се намеси в пазарните принципи с мотив, че се опитва да овладее спекулата и да защити потребителите. Така например скоропостижно при гласуването на Закона за държавния бюджет беше одобрено създаването на верига държавни магазини, които да се борят с високите цени на хранителните стоки. Очаква се първият такъв магазин да отвори врати през септември в Пловдив.
Основен проблем представлява и Законопроектът за агрохранителната верига, чието обществено обсъждане продължава и към момента. Накратко – въвежда се определен таван на надценката по веригата, регламентира се изкупуването на първични земеделски продукти от производителя като първа продажба на едро и се въвеждат изисквания към първите купувачи. Освен това се въвежда и изискване за подписване на договори за изкупуване на тези първични земеделски продукти с минимален срок на действие 6 месеца.
Предложението се появи в началото на годината и още тогава браншови организации реагираха остро, предупреждавайки, че това крие рискове за ръст на цените, продоволствена криза, съществено изкривяване на конкуренцията.
Въпреки призивите финалният вариант на законопроекта не включва нито едно от направените преди месеци предложения от страна на бизнеса. По същество това е същият законопроект, а единствената разлика е в добавената оценка на въздействието, която според браншовите организации не просто не подкрепя предложенията, а потвърждава опасенията им.
Бизнесът и днес е категоричен, че в законопроекта е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата – недопустим за свободната пазарна икономика опит.
Затова и по време на кръглата маса в сградата на Българската стопанска камара освен браншови организации бяха поканени и представители на държавата в лицето на министри, председатели на регулаторни органи, депутати. Целта – диалог, в който предприятията в България да изразят опасенията си, а държавата да предложи решения. Това обаче не се случи. Кръгласат маса се проведе изцяло в отсъствието на изпълнителната власт и регулаторните органи, с изключение на двама народни представители – Айлин Пехливанова и Ивайло Шотев.
“Тези закони се опитват да дадат повече власт на държавата и контролните органи, която може да бъде използвана по различни начини. Няма съмнение, че всички тези действия са опит за концентрация на власт”, категоричен бе Петър Ганев.
Констатациите по време на дискусията не са новина – опитът на държавата да се намеси в пазарната икономика на страната създава опасност от повишаване на цените, продоволствена криза и дори отлив на инвеститори.
