Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
Шоколад. Това е една от първите стоки, които могат да изчезнат от рафтовете на българските магазини заради промените в Закона за въвеждане на еврото в България. Звучи наистина абсурдно, но идеята за въвеждането на забрани за повишаване на цените и заложените в закона свръхправомощия на контролните органи изправят бизнеса с правенето на шоколад пред тежък избор.
ВАЖЕН КОНТЕКСТ
По същество Законът за въвеждане на еврото в България е закон обсъден в рамките на година и половина и в крайна сметка приет още в края на август 2024 г. Сега обаче Министерският съвет предлага на Народното събрание изменения – без обществено обсъждане и без предварителна оценка на въздействието.
Основната цел на промените е повече яснота за търговците за това как да се изписват цените в периода на двойното обозначаване.
Промените минаха на първо четене с 11 гласа “за” и 9 гласа “против” от парламентарната комисия по бюджет и финанси и бяха приети и на първо четене в пленарна зала със 116 гласа “За”, 75 гласа “против” и 3 гласа “Въздържал се” още миналата седмица.
Предложенията отварят широко вратата за административен произвол от страна на регулаторните органи и държавен контрол над свободния пазар.
- Въвежда се забрана за увеличаване на цените на стоки и услуги за година и 5 месеца – от 8 август тази година до края на 2026 година.
- Дублират се правомощията на няколко държавни органа като НАП и КЗП, на които се предоставя възможност за императивно и едностранно определяне на срокове.
- Размерът на санкциите за нарушители е многократно увеличен.
- В предложените изменения се отваря вратата и за повече правомощия на Министерския съвет, който ще може да въвежда временни мерки при прекомерен ръст на цените.
РЕАКЦИИТЕ
Бизнесът незабавно реагира остро, като в края на миналата седмица 15 браншови организации представиха общо становище по проекта. В позицията се посочва, че предвидените в измененията “крайни пазарни мерки” не са обсъдени нито с работодателските организации, нито с бизнеса, а освен това липсва оценка на въздействието.
“На практика те предвиждат “замразяване на търговския оборот в страната“ за година и пет месеца, както и делегират на МС правото по всяко време да въвежда каквито реши допълнителни мерки, в случай че прецени, че има “прекомерно нарастване на цените“, без да е дадена дефиниция какво означава това“, става ясно от становището.
“Имам усещането, че въвеждането на еврото се използва като параван за създаването на условия за преразпределяне на бизнес”, заяви по време на дискусия в сградата на Българската стопанска камара миналата седмица Николай Вълканов, председател на Сдружението за модерна търговия.
От Асоциацията на търговците алармират, че законопроектът застрашава свободния пазар. В позиция до Народното събрание се посочва категорично, че текстовете разширяват необосновано и несвойствено правомощията на контролните органи, а замразяването на цените е недопустима намеса на държавата в пазарната икономика.
ШОКОЛАДОВА КРИЗА
Бизнесът с правенето на шоколад от години е в криза. Какаото поскъпва мълниеносно поради редица фактори, но най-вече климатични промени и неустойчиво производство. Фермите, които се занимават с масово производство на какао, не поддържат плантациите си, разчитат на евтин труд и монокултури, които са оптимизирани така, че да дават максимално много продукция с минимални загуби и усилия.
Затова, когато през 2024 г. болести убиват голяма част от насажденията в Кот д’Ивоар и Гана, които заедно осигуряват общо около 60% от световното производство, на пазара се отваря огромна дупка. Според данни на Международната организация по какаото глобалният недостиг за сезон 2023-2024 възлиза на близо 440 хил. метрични тона.
Този дефицит значително се отразява на пазара, като миналата година цената на какаото се повиши до невиждани в човешката история нива.
На практика кризата застига бизнеса на Красимир Бенямин и компанията му за производство на биошоколад Benjamissimo едва сега. Причината – през октомври 2023 г. Бенямин сключва договори за покупка на огромно количество какао, което да стигне на компанията до края на първото тримесечие на 2025 г. Сега обаче компанията трябва да купи нови количества какао, на значително по-висока цена, което се отразява и на стойността на крайния продукт.
Проблемът – търговските вериги отказват да приемат това увеличение на цената, което изправя Бенямин и компанията му пред дилема – да продава на загуба, или да изтегли продукцията си.
“Ние сме повишили цените по съвсем обективни причини още в началото на годината и сме уведомили всички свои партньори по цял свят за това. Не е заради еврото – ние сме в какаова криза. Изведнъж веригите казват – не можем да приемем цените ви, защото сме под мониторинг, а санкциите са много големи. Какаовият пазар е динамичен, възможно е кризата да се задълбочи, а в следващите няколко месеца компанията ми трябва да сключи договори за доставка на какао за 2026 г. Може да се окаже, че цените ще станат още по-високи. Какво ще се случи? Ще трябва да пазарувам на по-високи цени, но няма да мога да предам това по веригата нагоре”, казва Красимир Бенямин за Forbes България.
Остава неясно дали глобалната криза с какаото попада под шапката на записаното в закона изключение за “обективни икономически фактори”. Причината – дефиниция за това в текстовете просто няма. Според Бенямин ако бъдат приети промените в Закона за въвеждане на еврото, това ще отвори вратата за натиск върху производители като него.
Проблемите няма да зстигнат единствено шоколадовата индустрия в България. Производството на кафе също може да пострада, тъй като в глобален мащаб културата е засегната от същите проблеми, както и какаото. Проблем може да има и в сладкарската индустрия, която използва тези суровини, които ще купува на значително по-високи цени.
“Това е популизъм от страна на държавата. Налице е брутално вмешателство в свободната пазарна икономика. Вкарваш модел, който се е доказал многократно като неработещ, създава предпоставки за корупция, за черен пазар”, смята Бенямин.
КАКВО СЕ ОЧАКВА
Предложенията за промени в Закона за въвеждане на еврото вървят по бързата писта – второто и окончателно гласуване на промените в бюджетната комисия в НС трябва да се случат утре, а амбицията на Министерския съвет (който внесе предложенията едва миналата седмица) е законът да бъде изменен до петък.
Засега между първо и второ четене, единствено се предлага ограничаване на правомощията на регулаторните органи и изпълнителната власт.
Очевиден е проблемът с многократно завишените санкции. Между първо и второ четене се предлага таван на глобите за нарушители до 1 млн. лева, а размерът да се определя както от продължителността и тежестта на нарушението, така и от оборота на съответния търговец. За нарушители юридически лица и еднолични търговци се предвижда имуществена санкция в размер от 5000 лева до 100 000 лева, а при повторно нарушение – от 10 000 лева до 200 000 лева. За предприятията с оборот над 50 млн. лева за предходната година санкцията може да бъде определена и като процент от оборота до 0,5 на сто, а при повторно извършване на същото нарушение може да достигне 1 на сто от оборота.
ТОВА НЕ Е ПЪРВИЯТ ПОДОБЕН ОПИТ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА
От месеци насам властта прави безпрецедентни опити да се намеси в пазарните принципи с мотив, че се опитва да овладее спекулата и да защити потребителите. Така например скоропостижно при гласуването на Закона за държавния бюджет беше одобрено създаването на верига държавни магазини, които да се борят с високите цени на хранителните стоки. Очаква се първият такъв магазин да отвори врати през септември в Пловдив.
Основен проблем представлява и Законопроектът за агрохранителната верига, чието обществено обсъждане продължава и към момента. Накратко – въвежда се определен таван на надценката по веригата, регламентира се изкупуването на първични земеделски продукти от производителя като първа продажба на едро и се въвеждат изисквания към първите купувачи. Освен това се въвежда и изискване за подписване на договори за изкупуване на тези първични земеделски продукти с минимален срок на действие 6 месеца.
Предложението се появи в началото на годината и още тогава браншови организации реагираха остро, предупреждавайки, че това крие рискове за ръст на цените, продоволствена криза, съществено изкривяване на конкуренцията.
Въпреки призивите финалният вариант на законопроекта не включва нито едно от направените преди месеци предложения от страна на бизнеса. По същество това е същият законопроект, а единствената разлика е в добавената оценка на въздействието, която според браншовите организации не просто не подкрепя предложенията, а потвърждава опасенията им.
Бизнесът е категоричен, че в законопроекта е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата – недопустим за свободната пазарна икономика опит.
