2 причини защо може да се чувстваш „изгубен“ в живота

Пътят към това да намериш или по-скоро да разбереш себе си е дълъг и се променя през целия живот. С всяка нова фаза научаваш нещо ново за себе си. В някои отношения израстваш, а в други – надрастваш старото си „аз“, пише психологът и автор на Forbes Марк Травърс.

Този процес рядко е праволинеен. Не вървиш по права линия от объркване към яснота. Може да изпитваш и двете едновременно, докато учиш и разучаваш различни части от себе си през годините.

Затова е напълно нормално да преминаваш през периоди на дълбока несигурност – за посоката си, за смисъла на живота си, дори за това кой си. Важно е да помниш, че няма краен срок, до който трябва да си „разбрал всичко“, дори светът около теб често да те кара да се чувстваш така.

Възможно е да си мислиш, че си намерил яснота на 22, после да се съмняваш във всичко на 29, да се чувстваш изгубен на 40 и да откриеш нещо ново за себе си на 41.

Тези периоди на несигурност са напълно естествени, но има и определени модели, които могат да ги направят по-объркващи или по-дълги, отколкото е нужно. Това може да те накара да се въртиш в кръг около едни и същи въпроси – защо не можеш да разбереш какво искаш или защо се чувстваш откъснат от себе си.

Ето две причини, поради които често се чувстваш изгубен в живота, според изследванията:

1. Бъркаш външните очаквания с вътрешна яснота

На пръв поглед може да ти се струва, че си взел ясни и самостоятелни решения в живота си. Но често тези избори са били повлияни – явно или не – от очакванията на другите: родители, учители или средата, в която си израснал.

За разлика от това, целите, които идват от истинско самоопознаване, са по-съобразени с това кой си всъщност, а не с това, което другите очакват от теб. Такива цели са и по-удовлетворяващи и устойчиви в дългосрочен план.

Дори да го знаеш, влиянието на средата и възпитанието ти често е толкова дълбоко преплетено с усещането ти за себе си, че е трудно да различиш къде свършват чуждите очаквания и къде започват истинските ти желания.

Нормално е да приемаш мненията и идеалите, които са ти внушавани, за свои собствени – не защото се самозалъгваш, а просто защото това е всичко, което си познавал.

Класическо изследване на психолога Джеймс Е. Марша, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, дава интересна гледна точка по този въпрос.

Марша се опитва да разбере как младите хора изграждат своята идентичност – как разбират кои са и какво искат от живота.

Участниците са разделени в четири групи според това дали са изследвали различни житейски пътища и дали са се ангажирали с някой от тях – например избор на професия или система от вярвания.

Групите са: хора, които са изследвали и са се ангажирали (Identity Achievement), такива, които още търсят (Moratorium), такива, които са се ангажирали без да търсят (Foreclosure), и такива, които не са направили нито едното, нито другото (Identity Diffusion).

Марша използва интервюта и реални задачи, като например трудни пъзели под напрежение, за да види как хората се справят със стреса и дали решенията им са автентични или повлияни отвън.

Той открива, че хората, които първо са изследвали, а после са се ангажирали (Identity Achievement), са по-устойчиви на стрес, поставят си реалистични цели и имат по-здравословна самооценка.

Обратно, тези, които просто са приели очакванията на другите без истинско саморазмишление (Foreclosure), си поставят прекалено амбициозни цели, мислят по-ригидно и се справят по-трудно под напрежение.

Това показва нещо просто, но важно: истинската яснота и увереност не идват от това да се опитваш да отговориш на чуждите очаквания, а от това да изследваш първо собствените си ценности и желания.

Нека това ти напомни, че външната сигурност – като да избереш професия рано или да изглеждаш решителен – не означава непременно, че си в хармония със себе си.

Ако се чувстваш объркан или немотивиран, въпреки че имаш „ясен“ път пред себе си, знай, че тази обърканост не е случайна. Може би тя идва от тихо несъответствие между това, което правиш, и това, което наистина искаш.

Използвай този вътрешен конфликт като сигнал да си зададеш въпроса: „Това ли наистина искам, или просто си мислех, че трябва да го искам?“

Когато започнеш да си честен със себе си, може да се почувстваш несигурен в началото. Но точно това често е началото на истинското вътрешно съгласие със себе си.

2. Нямаш пространство да чуеш себе си

Често се чувстваш изгубен, защото нямаш време и място да се свържеш със себе си. Това е особено трудно в днешната култура на постоянно бързане и заетост. Вътрешният ти глас, желанията и мнението ти лесно могат да се загубят в шума на непрекъснатите задачи и съвети какво „трябва“ да правиш.

Може толкова да си свикнал с външни мнения, срокове и забързано ежедневие, че самата идея да спреш и да си зададеш въпроса „Какво искам аз?“ да ти се струва странна.

Проблемът не е, че си изгубен. По-скоро е, че не си си дал пространство и време наистина да чуеш вътрешния си глас.

Изследване, публикувано в списание Neuroimage, разглежда как склонността да „се унасяш в мисли“ е свързана с определени мозъчни мрежи, особено така наречената „мрежа по подразбиране“ (default mode network).

Учените откриват, че като стимулират определени части на мозъка, като дясната долна теменна извивка и медиалната префронтална кора, могат да намалят или увеличат склонността на човек да се унася в мисли.

Когато определени части на мозъка, като медиалната префронтална кора, изпращат сигнали към друга област – задната цингуларна кора, хората по-лесно се потапят в мислите си.

С други думи, когато мозъкът е прекалено стимулиран и постоянно зает, става по-трудно да различиш вътрешния шум от истинските си мисли и чувства.

Затова спокойствието е толкова важно за яснотата. Без моменти на съзнателно спиране и размисъл, лесно можеш да объркаш вътрешния шум с интуиция.

Ако се чувстваш несигурен за бъдещето си или откъснат от смисъла, решението може да е просто да си дадеш пауза и да правиш по-малко.

Истинската яснота рядко идва в средата на хаоса. По-често се появява в тихите моменти, когато спреш да се опитваш да решиш всичко и просто слушаш – или по-скоро, когато си позволиш просто да бъдеш. Помни, че вътрешният ти глас не е изчезнал. Той просто чака достатъчно тишина, за да бъде чут.

Как да се доближиш до себе си и да намериш повече яснота

Ето няколко начина да се свържеш повече със себе си и да се почувстваш по-уверен в посоката си:

• Води си „дневник на решенията“. Когато вземеш решение – голямо или малко – запиши защо си го направил. След няколко седмици се върни и виж дали е било заради външен натиск или защото си бил в синхрон със себе си.
• Отделяй си „бяло пространство“ в седмицата. Блокирай поне 30 минути, в които не правиш абсолютно нищо – нито скролваш, нито планираш. Просто си позволи да ти е скучно. Това помага на ума ти да се рестартира и да изплуват по-дълбоки мисли.
• В края на седмицата си направи „енергиен одит“. Помисли какво те е изтощило и какво те е заредило, дори и малко. С времето ще забележиш модели – нещата, които те карат да се чувстваш освободен, често са по-близо до истинските ти ценности и желания.
• Представи си два варианта на себе си. Единият продължава по същия път, а другият избира нещо различно – може би поема риск, напуска нещо или казва „да“ на това, което усеща като правилно. Кой вариант се чувства по-жив, дори и да е по-страшен?
• Направи си „разтоварване на мислите без осъждане“. Настрой таймер за 10 минути и напиши или запиши на глас всичко, което чувстваш и от какво имаш нужда – голямо или малко, реалистично или не. Не се опитвай да го подреждаш или анализираш веднага. Често, когато спреш да съдиш желанията и чувствата си, се доближаваш повече до истинското си „аз“.

Помни, че целта не е да разбереш всичко. Целта е да се доближиш до себе си. Не да намериш „правилния“ отговор, а да се настроиш към това, което ти се струва вярно, което те вдъхновява и те кара да се чувстваш у дома в собствената си кожа.