Пропуск в Закона за въвеждане на еврото застрашава онлайн рекламата
Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
След окончателното им обнародване в Държавен вестник от днес в сила влизат промените в Закона за въвеждане на еврото, които забраняват на търговците да повишават цените на стоките и услугите в следващите 12 месеца, освен ако не са налице обективни икономически фактори. И докато сред институциите има очевидно разминаване за дефиницията на “обективни икономически фактори”, бизнесът сигнализира и за друг проблем – пропуск, който засяга онлайн рекламата през следващата една година.
ЗАКОНЪТ
Законът за въвеждане на еврото трябваше да бъде обнародван още в сряда в Държавен вестник, след като скоропостижно бе окончателно приет в Народното събрание в рамките само на две седмици. Първоначалният вариант, внесен от Министерския съвет, бе изключително проблемен и предполагаше замразяване на цените за 17 месеца – до края на следващата година, колкото трябваше да продължи периодът на двойно обозначаване на цените.
Срокът бе променен на 12 месеца между първо и второ четене, като освен това се премахна и пълната забрана за повишаване на цените. Единственото изискване в момента е търговците да докажат, че зад вдигането на цените стоят “обективни икономически фактори” – дефиниция, по която изглежда държавните институции се разминават. Не е ясно дали повишаването на заплатите в публичния сектор се смята за категорично основание, например.
Не само това е проблемът в окончателния вариант на Закона за въвеждане на еврото в България. Макар значително да бяха ограничени правомощията на контролните органи при разглеждането на текстовете между първо и второ четене, остана възможността Министерският съвет да определя еднолично мерки за борба със спекулата и повишаването на цените на основните храни. Списъкът с посочените продукти обаче не е изчерпателен, предупреди за Forbes България Станислав Попдончев от Българската стопанска камара. Нещо повече – Министерският съвет може да направи това без санкцията на Народното събрание и без ясни срокове, което отваря вратата за произвол.
ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ
Един от наистина големите проблеми със Закона за въвеждане на еврото обаче се крие в сериозен пропуск – липсата на пояснение какво се случва с рекламата на стоки и услуги онлайн. Проблемът е чисто технически – платформи Google, Facebook, Instagram и други не позволяват едновременно показване на цени в две валути в рекламите. Аналогичен проблем се е появил в Хърватия, когато страната се подготвя за присъединяване към еврозоната, но с бързи поправки в хърватското законодателство са въведени промени, които изключват изискването за двойно изписване на цените при реклама, когато това е технически невъзможно, включително за онлайн платформи.
У нас обаче, въпреки призивите на бизнеса за бързи поправки, преди законът да бъде обнародван, промяна няма.
“Онлайн търговията в България е поставена в ситуация, при която законът изисква изписване на цени в две валути, но глобалните рекламни платформи технически не го позволяват. Така търговците са изложени на санкции, въпреки че нямат реална възможност да спазят изискванията. Особено тревожно е, че международни компании, рекламиращи към български потребители от чужди пазари, не подлежат на тези рестрикции. Така се създава парадокс: българският бизнес е подложен на санкции, а чуждестранната конкуренция – не. Това поставя местните търговци в сериозно неизгодна позиция на собствения им пазар. В резултат рекламите отпадат или стават неефективни, комуникацията с клиентите се затруднява, а потребителите губят достъп до оферти, промоции и ценова конкуренция”, посочиха в позиция за Forbes България от Сдружението за модерна търговия.
В момента Народното събрание е в лятна ваканция, така че обсъждането и евентуалните промени по законопроекта вероятно ще бъдат отложени за есента. Време за бизнеса въпреки това има – в окончателния вариант на Закона за въвеждане на еврото е предвидена отсрочка до 8 октомври, като до тази дата контролните органи няма да налагат санкции, а ще отправят единствено писмени препоръки. Това означава, че засега онлайн рекламата няма да бъде санкционирана, но не е ясно какво ще се случи с проблемните текстове след това.
