По стечение на обстоятелствата 2025 г. се оказа ключова година за европейската интеграция на България и региона. На 1 януари България и Румъния влязоха изцяло в Шенген – съответно и Гърция стана част от сухопътния Шенген. На 8 юли България беше приета в еврозоната и ще използва еврото от 1 януари 2026 г. България вече е във вътрешния кръг на Европа, и икономически, и политически.
Нещата се случиха далеч по-бавно и по-трудно, отколкото бяха първоначалните надежди. Българската стратегия беше да влезе в еврозоната веднага след приемането в ЕС през 2007 г., но тези планове бяха възпрепятствани от световната финансова криза и от нежелание на еврозоната да се разширява. За Шенген техническите изисквания бяха изпълнени още през 2011 г. – но ударихме на камък заради вето от 1-2 държави. В края на краищата сме вътре, макар и около 15 години по-късно. Положително е, че не изпуснахме шанса, който се отвори, въпреки цялата политическа нестабилност.
Интеграцията ще даде положителен икономически импулс, противодействайки на глобалната несигурност. Това вече започва да се вижда в туризма и транспорта, а достъпът до финансиране ще става по-лесен, стимулирайки инвестициите. В среда на търговски войни и глобална дезинтеграция подобреният достъп до европейските пазари е стратегическо предимство за българската икономика.
Но как да се възползваме в пълна степен от това предимство? Освен членство в Шенген и еврозоната ни е нужна още една важна предпоставка – инфраструктура.
Показателно е какво се случи след падането на проверките по границата с Гърция – трафикът се увеличи драстично, опашките на границата изчезнаха, но се появиха огромни задръствания в района на Кресна. Инфраструктурата не може да поеме желаещите да пътуват. Интеграцията изисква адекватна инфраструктура.
Проблемът не е изолиран – всъщност България все още няма нито една магистрала, която да ни свързва с европейските пазари. А за индустрията е от изключителна важност да има надеждна логистика. Същото се отнася и за търговията (особено с храни и бързооборотни стоки), както и за туризма.
И не става въпрос само за магистрали. С Румъния няма и достатъчно мостове – старият мост на Русе вече е доста остарял и постоянно е в ремонт, създавайки опашки и задръствания. Мостът при Видин също често е претоварен. Отделно и енергийната свързаност има нужда от подобрение, за да може бързият растеж на енергийното производство в България намери пазари. Вътре в страната също има нужда от инфраструктурни подобрения, за да не се затрудняват индустрията и бизнесът.
След историческия пробив за Шенген и еврозоната фокусът трябва да се отмести към бързо изграждане на инфраструктурата, която ни свързва с европейските пазари. Това е начинът да отключим пълния икономически потенциал и да привличаме повече инвестиции.
