Бизнесът и еврозоната: Подкрепата расте, но доверието към регулаторите намалява
Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите са единствените две институции с преобладаващо негативни оценки от страна на бизнеса. Това показва третото по ред проучване на “Алфа Рисърч“ за нагласите спрямо присъединяването на България към еврозоната, проведено между 8 и 22 юли 2025 г. сред 500 собственици и мениджъри. Над 50% от компаниите у нас смятат, че контролните органи не могат да се справят с подготовката за присъединяването на страната ни към валутния съюз и това не е изненада, особено предвид последните опити на държавата за засилване на техните правомощия.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Оценките на бизнеса за способностите на българските държавни и частни институции да се справят с подготовката за въвеждане на еврото са позитивни.
- Българската народна банка е с най-високо доверие сред бизнеса, като 91% от участниците в проучването на “Алфа рисърч” смятат, че институцията ще се справи успешно с подготовката за членството ни в еврозоната.
- Позитивни са нагласите и спрямо търговските банки (88%), като висок кредит на доверие има и Министерството на финансите (70%) и Националната агенция за приходите (22%).
- Единствените две институции с негативни оценки от страна на бизнеса са КЗК (30% вярват в способността им да се справят, 54% – не) и КЗП (34% доверие спрямо 56% недоверие).
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Имайки предвид увеличените правомощия и задължения на КЗК и КЗП, тези оценки са сериозен сигнал към тях”, посочват в проучването си от “Алфа рисърч”
ДОПИРАТЕЛНА
Тези оценки не са изненада за регулаторите в лицето на КЗК и КЗП. Причината – последните опити на държавата за значително увеличаване на техните правомощия чрез законови промени. Така например в първоначалния вариант на наскоро приетия Закон за въвеждане на еврото бе заложено регулаторите да могат да изискват всякакъв вид документи и самосиндикално да определят сроковете за тяхното предоставяне, което криеше рискове от административен произвол.
Впоследствие при окончателното приемане на текстовете тези правомощия бяха значително ограничени, но сега държавата прави нов опит чрез предложения за обществено обсъждане Закон за агрохранителната верига.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Над една четвърт от мениджърите очакват повишение на заплатите в кратък хоризонт: 7% — в следващите 1–2 месеца, а още 20% — веднага след въвеждането на еврото. Това според изследването на “Алфа рисърч” ще се отрази и на инфлацията в страната – опасение за голяма част от анкетираните граждани. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% негативни срещу 39% позитивни мнения). Що се отнася до дългосрочните ефекти, и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите (65% : 22%).
РЪСТ НА ГРАЖДАНСКАТА ПОДКРЕПА
Общата обществена подкрепа за еврото се стабилизира: сред гражданите съотношението е 49.2% “за“ срещу 45.8% “против“, като е налице ръст с 3 процентни пункта спрямо данните за месец май. При бизнеса положителните нагласи са устойчиво високи (69% срещу 30%). Най-големите опасения сред гражданите са свързани със спекулативно повишаване на цените (71%), което крие риск за ерозия на нагласите при неблагоприятна динамика в следващите месеци.
