Очаквания и цени
Непрекъснатото говорене за връзка между съобщението за присъединяване на България към еврозоната и повишаване на цени на крайни потребителски блага е една от ясно видимите черти на цяла та 2025-a досега.
Това говорене е масирано, получава изключително широка трибуна и създава впечатлението, че е буквално обожавано от медиите. Аргументите срещу него, макар и изключително добре теоретично и емпирично обосновани и лесно защитими, очевидно не са способни да противостоят. Публично-медийната победа на безкрай пъти повтореното заклинание, че влизането на България в еврозоната неизбежно, неумолимо, със силата на някакъв вселенски природен закон ще причини скок в цените, е близо до тотална.
Този факт сам по себе си е напълно способен да стане основна причина за действително увеличаване на много цени в страната отвъд стандартното нарастване на цени, характеризиращо обикновения инфлационен процес, в който живеем. Това е така, защото хваналите корен заклинания за неизбежно увеличение на цени се превръщат в явление от типа „самоизпълняващи се предсказания“.
Механизмът работи по следния начин. От една страна, във всяка пазарна икономика при всяка размяна има продавач. В условия на инфлационно битие, в което човечеството живее от вече повече от век, продавачите знаят прекрасно, че от време на време ще могат да вдигат цени, които при това пазарът ще „поеме“, т.е. няма да се намалят изкупуваните количества. И снабдени с това знание, те действително от време на време пробват да видят дали ако увеличат цените, продажбите им ще пострадат или не. Когато видят, че в обществото около тях битува твърдо убеждение, че предстои неизбежно, неумолимо, със силата на някакъв вселенски природен закон увеличение на цени, продавачите напълно логично намират това за великолепен повод и незабавно започват да пробват дали не могат да пласират благата си на по-високи цени.
От другата страна на продавачите във всяка пазарна икономика са купувачите. В условия на инфлационно битие те знаят от необорим житейски опит, че като цяло цените непрекъснато, постъпателно и последователно вървят предимно нагоре. Съответно са наясно, че рано или късно ще видят по-високи цени и ще им се наложи да ги приемат и да купуват на тях. Склонността на купувачите да приемат без противодействие пряко зависи от това дали за тях съответното увеличение на цени е в рамките на очакваното, или го надвишава и изненадва. Колкото по-очаквано от купувачите е случващо се увеличение на цени, толкова по-склонни са те да се примирят и да го „поемат“, оправдавайки решението на продавачите да се пробват. Когато повярват на заклинания за неизбежно, неумолимо, със силата на някакъв вселенски природен закон предстоящо увеличение на цени, подобно примиряване и „поемане“ става почти напълно сигурно. И увеличението на цените неизбежно се случва.
Това става в България в момента. Облъчени от заклинания, значителен брой купувачи май повярваха. За което ще си платят. Разбира се, ценовите очаквания далеч не са единственият и най-важният фактор, влияещ на цените дори в настоящия контекст. Но със сигурност са фактор.
Също така, разбира се, тук става въпрос за еднократен ефект върху цени, не за дългия процес на инфлация – той е само контекст на конкретната случка. Дългият процес на инфлация, когато от разбирането за него се изчисти плявата, зависи от един-единствен фактор: съотношението на темпа на нарастване на паричната маса спрямо темпа на нарастване на реалното създаване на блага. Влизането в еврозоната може да се отрази дълго на инфлацията, а не еднократно на цените, единствено ако само по себе си причини промяна в това съотношение. Дали подобно нещо ще се случи е истински важен, прелюбопитен и крайно интересен разговор, но в България в момента той, с малки изключения, не се води.
