Как с новите технологии Георги Тошев трансформира стопанството си за зеленчуци „Еко Бул Плантс“
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Новите технологии за прецизно земеделие транформират стопанството на ГЕОРГИ ТОШЕВ „Еко Бул Плантс”, но проблемът с липсата на работна ръка на полето го спира да разгърне мащаба.
В дъждовната пролет на 2018 г., когато земята е прогизнала до краен предел и никой не смее да стъпи на полето, само един трактор край село Стряма, край Пловдив, работи неуморно и подготвя 450 декара за разсаждане – патладжани, тиквички и чушки. Тракторът е съвсем нов, закупен едва месец по-рано от Георги Тошев и оборудван с автопилот. Цената за софтуера, която собственикът на „Еко Бул Плантс“ е платил на компанията за прецизното земеделие NIK, е „приблизително колкото за самия трактор“.
Без технологията обаче не би се справил да засади растенията навреме, предвид метеорологичните условия. „Земеделците закъсняха с три седмици с разсаждането и това се отрази пагубно на растенията“, казва той.
Неговото стопанство изкарва първата продукция много преди останалите, когато изкупната цена е двойно по-висока. Сметките показват, че е покрил близо половината от инвестицията още първите три седмици от беритбата: „Бях изпреварил всички останали и това даде резултат. Тогава видях истинската полза да се инвестира в технологии“.
Оттогава всеки изкаран лев Тошев инвестира в техника и земя. Тракторите на стопанството се управляват от таблет, с който системата се настройва откъде да минат и какво да правят. Технологията облекчава работата на оператора, вдига производителността „пет пъти“ и стимулира развитието на стопанството. От патладжани, люти чушки, капия, карфиол, зеле, тиквички, тикви и пъпеши „Еко Бул Плантс“ има 2 млн. приходи за 2024 г.
„Аз мога и 1000 декара зеленчуци да засея, но няма кой да бере“, разкрива проблема си Тошев.
В зеленчукопроизводството всичко се бере на ръце, а хора за работа на полето трудно се намират.
Той е фермер с диплома за международни финанси и търговия, и с MBA от Великобритания, което му дава увереност в управлението на компанията. Казва, че се чувства много по-добре на полето, вместо ако прави кариера в някой офис, дори работният му ден да започва понякога в 4 сутринта и да приключва посред нощ. През 2008 г., когато се прибира в България, финансовата криза така е задушила бизнеса, че той се лута дълго накъде да поеме. Няма нищо против да помага на баща си във фирмата му за дограма, но иска да постигне нещо сам. Семейството му притежава земя и складова база край село Стряма, в непосредствена близост до логистичния център на Kaufland. Човек от управата му подхвърля: „Защо не започнеш да отглеждаш зеленчуци за Kaufland“. Търговската веригата към онзи момент работи с търговци прекупвачи, но предпочита да намери добри производители и да ги обвърже с договор.
Макар Георги Тошев да не разбира нищо от земеделие, приема предизвикателството. Разчита на това, че е израснал на село, в двор, където се отглеждат зеленчуци, а баща му дори е имал оранжерия за цветя. Може да му дава съвети. Най-важното е, че има желание да се учи: „Човек трябва да трупа знания, за да може да си управлява добре бизнеса“.
През 2012 г. наема човек с трактор да обработи 5 декара земя и я засажда с препоръчан сорт патладжани. С късмета на начинаещия изкарва доста добра реколта, а в Kaufland остават доволни от качеството. В края на годината, като слага чертата, нещата изглеждат доста обнадеждаващо.
Окрилен от добрия старт, Тошев засява нови площи, но има нещо, което му вади очите. Когато закара буса със стока на рампата, вижда, че за времето, в което разтоварва няколко тона зеленчуци на ръка, тирът до него разтоварва за същото време. „С хамалогия няма да стане – казва си той. – Ще трябва да купя камион, но за да имам камион, трябва още земя и зеленчуци, да го пълня.“
Следващото лято, точно когато се наслаждава на градини, пълни с 3 тона огромни патладжани и 2 тона чушки готови за беритба, и договаря с Kaufland хубава изкупна цена, една силна градушка съсипва всичко за половин час. Всичко спестено е вложил в скъпи семена, а вижда всичко потопено в лед и вода: „Буквално ми се ревеше. Желанието ми за работа се уби“. В тежки моменти баща му винаги е до него да дава съвети: „Утре извикай берачите да късат и хвърлят плодовете на земята. Растенията ще се възстановят“.
Синът няма надежда, нито желание да гоправи, но все пак събира берачките от близките села. След седмица-две растенията се надигат. Добивът е задоволителен. Вярно, продукцията закъснява може би с месец, но цената се запазва добра. След този първи шок той по-спокойно приема зависимостта на земеделието от капризите на времето: „Ако не си готов да губиш, по-добре се откажи“. Загубите съпътстват бизнеса на земеделеца. През 2021 г. заради един американски самолет, който трябва да каца на „Граф Игнатиево“, властите забраняват на земеделците в региона да хвърлят ракети против градушка. За лош късмет удря страшна градушка със 100 литра вода на квадратен метър. Реколтата е напълно унищожена, но държавата покрива част от щетите. Ако можеше, Тошев би защитил стопанството си с мрежи над растенията, но казва, че тази практика е приложима само при трайните насаждения, при които няма нужда да се подготвя почвата за сеитба всяка пролет.
Една конференция с производители, организирана през 2015 г. от Kaufland, начертава следващите стъпки в развитието на „Еко Бул Плантс“. На нея Тошев се запознава със сертификацията GLOBALG.A.P., с която земеделските стопанства могат да докажат, че работят устойчиво и произвеждат безопасни продукти, и решава да го покрие. Разбира, че само няколко земеделски фирми в България поддържат този сертификат, защото изнасят в чужбина. Още същата година той подготвя тежката документация. На полето ползва органични торове. Засажда култури, които вкарват органични азотофиксиращи бактерии.
В търсене на най-добрите сортове той експериментира с определени култури на различни площи всяка година. Изпитва нови технологии в торенето, но е много внимателен: „Всеки агроном работи с определена фирма за торове и казва, че неговите са най-добри. Дали е така, никой не знае, преди да ги изпита“.
Смята, че каквото произведе, от Kaufland ще го изкупят, поне по договорки е така, но има моменти, когато веригата не може да продаде наличностите и спира да изкупува. Понякога изхвърля тонове продукция направо на полето, само защото не може да ги пласира другаде. „Ако във веригата не върви, навсякъде е същото.“ По-скъпо е да плати на работници да берат и да я дава на консервната промишленост. А и не е сигурен дали ще му платят: „Много фабрики плащат след година-две, а някои изобщо не платиха.
С разрастването на стопанството Тошев търси нови възможности на пазара. Той се насочва към Lidl. Там GLOBALG.A.P. е задължителен за доставчиците и конкуренцията между тях по-малка, отколкото в Kaufland, където сертификатът е пожелателен. Конкуренцията движи прогреса, но когато става въпрос за внос на зеленчуци на по-ниска цена, се превръща в проблем. По негови наблюдения в Македония и Албания са засилили производството на зеленчуци и плодове, при това техните берачи вършат 3 пъти повече работа от работниците на полето в България: „Ако при нас един човек бере по 100 кг на ден, при тях са 300 кг. Не с механизация, а с отговорна работа“.
С модерното земеделие Георги Тошев иска да гарантира високата ефективност и устойчивост в производството на зеленчуци в „Еко Бул Плантс“. Той проучва технология за пръскане с дрон контролиран от телефона, но изчаква технологията да се развие. Първите специализирани дронове са задвижвани с батерии, които трябва да се презареждат на полето с генератори и това не му допада. Следи фирми, които се стараят да извадят нещо още по-добро. На специализираното изложение в Пловдив вижда бензинов дрон, което е по-добър вариант за него. В крайна сметка всичко, за което е мечтал през годините, се случва. Един огромен трактор John Deere е паркиран под навеса в стопанството. Притежава и технология за подравняване на терените, за да е поливането еднакво навсякъде и растенията като под калъп. Сега оглежда робот с фотоклетки и лазер, които убиват всички плевели, за да избегне използването на хербициди и химикали. Ако се направи робот за бране на патладжани и тиквички, неговото механизирано стопанство ще е от първите клиенти, а той ще си реши проблема с ръчния труд на полето.
