Източна Европа разхлабва бюджетната дисциплина
Сменя ли се икономическият модел в Източна Европа? Губи ли регионът предимството на консервативна фискална политика и ниски данъци? И преди сме коментирали, че много от държавите отмениха плоския данък, въведен почти навсякъде в началото на века. Но това не е краят – ето, в Словакия от тази година плащат по-висок ДДС, а в Румъния се готви данъчно „цунами“, с повишаване на ДДС, акцизи, данък върху дивидентите, нов данък за банките, здравна вноска за високите пенсии, и това отделно от замразяването на пенсии и заплати и редица други мерки.
Това и много други подобни стъпки са неизбежно действие след изпускане на бюджетния дефицит отвъд разумното и приемливото за кредиторите. Дали това е изолирано явление
или става дума за нещо по-дълбоко, за смяна на парадигмата на публичните финанси в целия регион?
За момента можем да наблюдаваме единствено външните проявления в статистическите данни. А те никак не чертаят розова картина.
Всички държави в Централна и Източна Европа отчитат бюджетен дефицит както през 2023 г. , така и през 2024 г. През последната година четири от петте страни с най-висок дефицит са в региона. Безспорният антиотличник е Румъния с дефицит от 9,3% от БВП, но Полша с 6,6%, Словакия с 5,3% и Унгария с 4,9% също не са много далеч. Още повече, сравнително високите дефицити не са еднократни, при това в период на относително нормална глобална икономическа среда. А междувременно Гърция и Португалия постигат бюджетни излишъци, опровергавайки клишето от времето на европейската дългова криза, че тези страни – т.нар. южняци – никога няма да вкарат финансите си в ред.
Динамиката на държавния дълг през последните години отразява отчетливо влошаването на фискалната дисциплина. Да погледнем петгодишния период от края на 2019 г. до края на 2024 г. Пандемията безспорно влияе на публичните финанси на целия континент – но общо за ЕС държавният дълг нараства номинално с 33% , а като дял от БВП с 3,6% процент
ни пункта. С други думи, рязкото влошаване на салдото през 2020 2021 г. като цяло е последвано от консолидация в следващите години, допълнително подпомогната от високата инфлация.
Но в Източна Европа съвсем не се случва това. Ако гледаме размера на дълга в абсолютна стойност в евро, той нараства 3,6 пъти в Естония, 2,5 пъти в Румъния, в България и Чехия се удвоява, в Полша се увеличава с 91%, в Словакия, Литва и Латвия – с по около 70%. За сравнение – дългът практически не помръдва нагоре в Ирландия, Гърция, Кипър, Дания, Португалия. Като дял от БВП дългът скача с близо 20 процентни пункта в Румъния с над 14 пункта в Естония и Чехия, с 11 пункта в Словакия, с 10 пункта в Полша, с между 8 и 9 пункта в Унгария и Латвия. На този фон страните, които бяха с програми за подпомагане след 2010 г. – Гърция, Кипър, Ирландия и Португалия – свиват относителното дългово бреме с между 15 и 30 процента от БВП.
България сама е потвърждение на тенденцията. От ковид кризата насам бюджетът е с дефицит, и то „на ръба“ на допустимото, през всяка от години, независимо от бързото възстановяване след пандемията, сравнително високия икономически растеж, практически нулевата безработица и осезаемото увеличение на заплатите. Задлъжнялостта все още привидно не е притеснителна, но след двете емисии облигации през април и юлинивото на дълга надхвърля прага от 30% от БВП – за пръв път от 2004 г.
Частично можем да обясним този „завой“ с увеличените разходи за отбрана – но не само. Изглежда, общественият консенсус втези страни, наложил се със старта на прехода към пазарна икономика, постепенно се отмества от ниските данъци и балансираните бюджети към разширяване на разходите с дълг, дори при неизбежното бъдещо повишаване на данъчната тежест.
