НСИ отрича да носи отговорност за изготвянето на списъка със стоки от голямата потребителска кошница

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• От НСИ посочват, че КЗП не очаква одобрение, за да стартира ежедневно да публикува индивидуалните продажни цени на стоките от голямата потребителска кошница, както се изисква според Закона за въвеждане на еврото в България.
• Според националната статистика още на 11 август до регулатора е изпрето официално писмо с методологични бележки и коментари по първия вариант на списъка, но и към днешна дата няма информация дали коментарите на НСИ са взети предвид.

АКЦЕНТ

Позицията на НСИ е в отговор на обвиненията от страна на Комисията за защита на потребителите, според което стартирането на онлайн портала, на който трябва ежедневно да се публикува информация за индивидуалните продажни цени, се бави заради липсата на действия от страна на националната статистическа служба. КЗП твърди, че очаква одобрение на списъка от НСИ, както според регулатора се изисква по закон.

КАКВО ПИШЕ В ЗАКОНА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО

Законът за въвеждане на еврото бе окончателно приет в рамките на две седмици, непосредствено преди депутатите да излязат в лятна ваканция. Законът забранява повишаването на цените на стоки и услуги за 12 месеца – от 8 август 2025 до 8 август 2026 г., освен ако това не е обосновано от обективни икономически фактори. 

Бе въведено и изискване търговците с годишен оборот от над 10 млн. лева ежедневно да публикуват информация за продажните цени на стоките от голямата потребителска кошница на своите интернет страници, които ще бъдат обявени на специално създаден и публично достъпен електронен портал от Комисията за защита на потребителите. В случай че търговците не поддържат интернет страница, данните трябва да се предоставят на КЗП, която управлява портала.

Според закона информацията трябва да включва данни за търговския обект, име на продукта, марка, нетно количество, цена на дребно, категория и данни за промоциите.

ВАЖЕН ЦИТАТ

“В Закона за въвеждане на еврото в Република България, включително в последните изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 65 от 8 август 2025 г., не е предвидено задължение за НСИ да издава одобрения, заповеди или указания. Съгласно чл. 55б, ал. 7 от закона, отговорността за тези действия е изцяло на КЗП”, става ясно от позицията на НСИ. 

ДОПИРАТЕЛНА

В Закона за въвеждане на еврото има едно единствено изискване към Националния статистически институт, посочено в чл. 54, които се отнасят до превалутирането, но не и по отношение на списъка със стоките от голямата потребителска кошница. 

“НСИ многократно е препоръчвал на КЗП да бъде използван състава на потребителската кошница, който е представен официално, обсъждан на редица експертни заседания и е публично достъпен на интернет страницата на Института. Решението дали да бъде използван пълният състав на кошницата или да бъдат подбрани отделни групи и категории стоки е в компетенциите на КЗП”, допълват от НСИ.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Има огромен пропуск в Закона за въвеждане на еврото, който касае списъка със стоките от голямата потребителска кошница, алармира Станислав Попдончев от Българската стопанска камара. Основният проблем е липсата на изчерпателност и ясна рамка, което е предпоставка за хаос.

“В голямата потребителска кошница има страшно много стоки и е проблем. От КЗП ще направят списък и ще извадят част от продуктите и услугите. Проблемът е за колко стоки ще става въпрос – един търговски обект предлага по 10 – 15 вида сирене и разфасовски. Става въпрос за публикуване на много цени и не зная, как потребителите ще се ориентират”, коментира Попдончев.

За Forbes България самият той посочи в началото на този месец, че дефинирането на “стоки и услуги от първа необходимост“ също генерира несигурност, доколкото съдържа примерно, но неизчерпателно изброени хранителни продукти и други стоки – хляб, мляко, яйца, брашно, олио и други, питейна вода, електроенергия и топлоенергия за битови нужди, лекарствени продукти по лекарско предписание, които не се реимбурсират от касата, и базови средства за лична хигиена. 

Освен това публикуването на информация за цените може да доведе до непазарни практики.