Индия иска забрана на хазарта с истински пари. Какво става в Европа и България?

В сряда долната камара на индийския парламент прие мащабен закон, който засяга сериозно хазартната дейност в страната. И макар той да насърчава е-спорта и случайните игри без парични залози, законът налага пълна забрана на игрите с истински пари в Индия. Браншови организации в страната обаче предупреждават, че това ще облагодетелства оператори в сивия сектор, ще принуди много индийски компании да прекратят дейността си и ще остави над 200 хил. души без работа. 

Законът в Индия има за цел да забрани игрите с истински пари, тяхната реклама и свързаните с тях финансови транзакции. Предвидени са и санкции, като всеки, който предлага такъв тип игри, може да бъде наказан с лишаване от свобода до три години и глоба от 115 хил. долара. Рекламата на такъв тип игри също ще бъде наказуема с до две години лишаване от свобода или глоба от около 57 хил. долара.

Решението за внасяне на законопроекта е било продиктувано от няколко случая на самоубийства, свързани с хазарт, посочват индийски депутати пред TechCrunch. Заинтересовани страни обаче приписват тези самоубийства на офшорни компании за залагания и хазарт, които според критиците няма да бъдат засегнати от този закон. 

Това не е първият опит на индийските власти да ограничат хазартната дейност в страната. През 2023 г. Ню Делхи наложи 28% данък върху онлайн хазарта, за да ограничи залаганията с истински пари, което предизвика бурни реакции от страна на бранша – водещи компании, сред които Tiger Global, Peak XV Partners и Kotak, призоваха премиера Нарендра Моди да преразгледа решението си, като предупредиха за отписване на 2.5 милиарда долара и потенциална загуба на един милион работни места. Данъкът обаче остана в сила, въпреки че бизнесът оспори прилагането му пред Върховния съд. 

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ЕВРОПА

През последните няколко години се наблюдава обрат в политиката на редица европейски държави спрямо рекламата на хазарт, като някои закони са били отменени след жалби до върховни съдилища от страна на засегнати институции. 

Така например Испания, която наложи една от най-суровите забрани за реклама на хазарт в Европа, тази година отмени голяма част от разпоредбите след решение на Върховния съд в страната. В момента в Испания операторите могат да рекламират услугите си на нови клиенти, както и на места, предназначени за продажба на лотарийни билети. Отново е позволено и на известни личности да рекламират хазарт.

Действащата от 2018 г. в Италия пълна забрана за всякаква реклама на хазартни дейности, включително спонсорство на събития, телевизионни и радиопредавания, интернет и билбордове, също претърпя промени. През март тази година в сената бе одобрена резолюция, с която правителството се ангажира да отмени забраната за реклама на спортни залагания и игри с парични награди. 

През август 2024 г. Ирландия прие нов закон за регулиране на хазарта, който забранява рекламата на хазарт между 5:30 и 21:00 ч. Също така се забраняват бонуси и VIP програми, а операторите се задължават да внасят средства в социален фонд за подкрепа на хора със зависимост. Законът предвижда глоби до 20 млн. евро и лишаване от свобода до осем години.

Пълна забрана за реклама на хазарт има в Норвегия, като само държавни дружества с лиценз могат да рекламират. В Норвегия хазартът е почти изцяло монополизиран от държавни оператори като Norsk Tipping и Norsk Rikstoto.

КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ

В България през 2024 г. парламентът прие пълна забрана на рекламата на хазарт във всички видове медии — телевизии, радиостанции, вестници и сайтове. Изключение се прави само за билбордове, които трябва да са разположени на поне 300 метра от учебни заведения. Това важи и за висши училища, читалища, детски площадки, ученически и студентски общежития, както и обекти, в които се предоставят социални услуги на деца и младежи. Остана позволена рекламата и върху хазартните зали, спортната екипировка и спортните съоръжения. 

Според разпоредбите рекламата върху външни рекламни съоръжения е позволена върху до 5% от общата рекламна площ на всеки доставчик.

Въпросът е обаче доколко се спазват новите разпоредби у нас. 

В края на март тази година кампания на Марио Мишев и Иван Кънчев от сдружение “Българска история” предизвика бурни реакции, след като в рамките на броени часове снимка на билборд с надпис “Наехме този билборд, за да няма хазартна реклама на него поне за една седмица. Казваме “Не” на болестта, която трови обществото ни” обиколи социалните мрежи. Кампанията постави на масата ребром въпроса за безконтролната реклама на хазарт в България, въпреки забраните. Именно изискването рекламата на хазарт да заема до 5% от общата рекламна площ на всеки доставчик според “Българска история” не се спазва, а изглежда регулаторните органи не наказват нарушителите, както се изисква по закон. Надзорът е поверен на Съвета за електронни медии.