Инвестиране в космоса: Космическата надпревара между САЩ и Китай се изостря
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Напрежението между САЩ и Китай се усеща навсякъде – както на Земята, така и в космоса. По търговските въпроси може да има относително затишие до началото на ноември. Но в надпреварата за Луната, където двете най-големи икономики имат конкуриращи се планове, се очаква страстите да се нажежат, пише CNBC.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- От 1969 г. насам САЩ водят в лунните изследвания като единствената нация, приземила хора на Луната. Съветският съюз, единственият реален конкурент на Вашингтон тогава, така и не повтори този успех, въпреки че осем години по-рано изпрати първия човек в космоса, дори и сега, когато ударената от санкции Русия планира да изгради Международна лунна изследователска станция с Пекин до 2035 г.
- Самият Китай осъществи първата си пилотирана мисия едва през 2003 г., но бързо нарастващият му космически сектор набира скорост, с консолидирани амбиции да стъпи на Луната до края на десетилетието.
- Пекин постигна важни успехи. Само през този месец Китайската агенция за пилотирани космически полети обяви, че успешно е извършила първия стартово-посадъчен тест на лунния си модул Lanyue в провинция Хъбей, върху изпитателна площадка, симулираща лунната гравитация и терен.
- Само миналата седмица ракетата-носител Long March-10 премина първото си статично изпитание с едновременен тестов старт на седемте паралелни двигателя YF-100K във Wenchang, на остров Хайнан. Ракетата от същата серия, двустепенната, частично многократна Long March-10a, още се разработва. Дебютният ѝ полет е планиран за 2026 г., а целта е да превозва екипажи и товар до китайската космическа станция „Тянгун“.
- Лятото е натоварено: през юни космическият кораб „Мънчжоу“, ключов за лунните амбиции на Китай, премина изпитание на полет по траектория за напускане на земната орбита. Миналия месец пък бе изстрелян деветият товарен кораб от серията „Тянчжоу“ — „Тянчжоу-9“ — към станцията „Тянгун“.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Също така Пекин потвърди плановете си да приземи космонавти на Луната преди 2030 г. за научни изследвания, открито хвърляйки ръкавицата към САЩ, където програмата Artemis на NASA също е планирала връщане на американски астронавти на лунната повърхност около 2027 г. Това е игра, в която, след успеха на програмата Apollo и с поглед вече към по-червените марсиански хоризонти, САЩ имат приблизително шестдесетгодишно предимство.
Но около двата избора на NASA за лунни модули остават въпросителни. Starship на SpaceX имаше бурна година досега, макар че може да се реабилитира при предстоящия тестов полет на 24 август. Blue Origin все още разработва лендъра Mark 2 и възнамерява да изстреля по-късно тази година само предшественика му – Mark 1. Ракетата на Джеф Безос, която ще носи тези модули, едва предстои да осъществи втория си полет следващия месец.
Засилената роля на американски частни фирми в напредъка на космическата дейност е показателна, но не и уникална. Докато голяма част от китайската космическа екосистема се доминира от държавната China Aerospace Science and Technology Corporation, търговски играчи като Galactic Energy, LandSpace и i-Space, да не се бърка с японската iSpace, също влизат активно в играта.
„Вярвам, че Китай може да изпревари NASA в завръщането на Луната,“ казва проф. Куентин Паркър, директор на лабораторията за космически изследвания в Хонконгския университет, пред CNBC.
„Проектът Artemis на NASA е изправен пред масивни забавяния, бюджетни проблеми и управленски затруднения при настоящата администрация в САЩ. Това оставя реална възможност Китай да върне хора на Луната първи,“ добавя той, като отбелязва бързия технологичен напредък на Китай и „демонстрирания капацитет за мисии през последното десетилетие, включително мисиите CST, Chang’e и Tianwen.“
Както и при първата космическа надпревара, залогът не е само национален престиж, американски официални лица и анализатори изразяват опасения, че космическите амбиции на Китай неизбежно са свързани с милитаризация. Не е минало много време от пролетните коментари на ген. Чанс Салтзман, началник на космическите операции във Въздушно-космическите сили на САЩ, че „Китайската народна република развива това, което ние, малко шеговито, наричаме ‘kill web’. Това е нищо повече от мрежа от стотици спътници – сензорна система, която в реално време осигурява целева информация с необходимото качество за нашите сили.“
