Путин действа така, сякаш не го е грижа за мира. Икономиката на Русия обаче може да зависи от него

Икономиката на Русия, която се бори със забавящ се растеж и разширяващ се бюджетен дефицит, може да се окаже един от решаващите фактори в преценката на президента Владимир Путин относно евентуални преговори с Украйна.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• На пръв поглед изглежда, че Путин няма особен интерес от мир – Москва досега твърдо отказва примирие с Киев и продължава с бомбардировките над Украйна. Това трудно може да се тълкува като сигнал за готовност да бъде подадена или приета „маслинова клонка“, пише CNBC.
• Хладната реакция на Кремъл на обещанието на президента на САЩ Доналд Тръмп да организира среща между Путин и украинския президент Володимир Зеленски също беше показателна – Москва почти не коментира предложението, камо ли да откликне положително.
• Министерството на финансите на Русия съобщи по-рано през август, че бюджетният дефицит е достигнал 4.88 трилиона рубли (61.1 млрд. долара) за периода януари–юли тази година, което се равнява на 2.2% от БВП. През същия период държавните разходи са скочили с 20.8% до 25.19 трлн. рубли (317.8 млрд. долара), предаде ТАСС, позовавайки се на министерството.
• Безпрецедентните военни разходи бяха досега подкрепяни от продажбите на петрол и газ на съюзници като Китай и Индия, както и от увеличени данъчни постъпления. Но приходите от износа на петрол намаляват на фона на санкции и по-слабо глобално търсене – което може да принуди Кремъл да прибегне до нови съкращения или данъчни увеличения.
• Същевременно перспективите за растеж не изглеждат обнадеждаващи. През 2024 г. руската икономика нарасна с 4.3%, но тази година се очаква далеч по-скромен растеж от едва 1% до 2%, по данни на Централната банка на Русия. Това създава допълнителни рискове за Кремъл, който трябва да избира между това дали да търси мир или да продължи войната в Украйна, докато все още усеща военно предимство.

ВАЖЕН ЦИТАТ

„За Кремъл кратък период на нисък растеж е поносим, но в комбинация с по-ниски цени на петрола това ще намали бюджетните приходи. Основният риск е, че охлаждането на икономиката може да доведе до продължителна рецесия,“ посочва Александър Коляндр, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA), в анализ от края на юли. „Засега правителството може да поддържа военните и социалните разходи, но вероятно ще трябва да съкрати в други сфери, което крие опасен сценарий,“ допълва той.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Намалените разходи или мерки за икономии биха могли допълнително да забавят растежа и увеличението на заплатите в момент, когато санкции, ниски цени на петрола и проблеми с правата на собственост възпират частните инвестиции, отбелязва Коляндр.

„От друга страна, ако държавата не намали бюджетната подкрепа, съществува рискът високата инфлация да се завърне,“ предупреждава той.

Инфлационният натиск, породен основно от ръста във военните разходи, санкциите и недостига на работна ръка, довел до дисбаланс между търсене и предлагане в индустриалните сектори, както и галопиращите цени на храните, също тревожат Кремъл на фона на опасения, че икономиката прегрява.

Руската централна банка прекара години в опити да овладее високата инфлация, която достигна 17.8% след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Усилията изглежда дават резултат – през юли ръстът на цените се е охладил до 8.8%.

Това насърчи ЦБР да понижи основната лихва с 200 базисни пункта до 18% миналия месец, след редукция със 100 пункта предходния. Същевременно банката понижи и инфлационната си прогноза за 2025 г., като очаква нивото от 4% да бъде достигнато едва през 2026 г.

„Настоящият инфлационен натиск, включително основният, намалява по-бързо, отколкото се предвиждаше,“ съобщи централната банка след заседанието си на 25 юли, добавяйки, че „вътрешното търсене се забавя. Икономиката постепенно се връща към балансиран път на растеж.“

Коляндр от CEPA коментира, че „балансиран път на растеж“ е „евфемизъм за вял растеж“ и предупреди, че макар ЦБР да обявява победа над „галопиращите цени“, тази победа идва „със своята цена“.

РИСК ОТ РЕЦЕСИЯ

Путин е напълно наясно с икономическите предизвикателства пред страната. През юни той заяви, че не трябва да се допуска икономиката да изпадне в рецесия.

„Балансираният растеж означава умерена инфлация, ниска безработица и продължаваща позитивна икономическа динамика… В същото време някои експерти предупреждават за риск от стагнация или дори рецесия. Това не бива да бъде позволено при никакви обстоятелства,“ каза Путин на Международния икономически форум в Санкт Петербург.

Последните данни за растежа със сигурност показват, че забавянето вече е факт – икономиката е нараснала с 1.1% на годишна база през второто тримесечие, спрямо 1.4% ръст през първото тримесечие.

„Икономиката очевидно изпитва затруднения заради дисбалансите, натрупани от военните усилия. Очакваме растежът да се забави още повече през следващите тримесечия,“ посочва Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics.

„Голямата картина е, че руската икономика се задъхва под натиска на високите лихви и продължаващата война. Предстои продължителен период на слаб растеж,“ добавя той.

Според Пийч, анкетите за бизнес нагласите и инвестиционните намерения вече са паднали до най-ниските си нива от години. Пазарът на труда се охлажда, а по-слабото търсене вероятно ще подпомогне облекчаването на инфлацията. Capital Economics прогнозира ръст на БВП от 0.8% за 2025 г., като „рискът от рецесия още през тази година остава изключително висок.“