Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
Ако България не вкара фискалната си политика в някакви рамки, страната може да влезе в процедура по свръхдефицит. Това означава, че имаме проблем с бюджета. Такъв тип механизми като скриване на дефицит през вдигане на капитала на Българската банка за развитие показват, че бюджетът е извън обичайните си рамки и има нужда от мерки за консолидация в разходната част. Там е проблемът ни. Това заяви за Forbes България Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Коментарът му идва след като стана ясно, че държавата ще увеличи капитала на Българската банка за развитие с 4 млрд. лева. Едновременно с това с 1.5 млрд. лева ще бъде увеличен капитала на Българския енергиен холдинг (БЕХ). И макар финансовият министър Теменужка Петкова да увери, че решенията не влияят по никакъв начин на дефицита на страната, икономисти предупреждават, че това е порочна практика. Нещо повече – вливането на средства в държавни дружества по този начин създава проблем с публичността на тяхното разходване.
Предвидените 4 млрд. лева за ББР не са изненада. Числото бе записано в Закона за държавния бюджет и беше една от най-колосалните суми, заедно със средствата от 2.5 млрд. лева, предвидени за Българския енергиен холдинг. Проблемът е с прозрачността. Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика възможността за публичен контрол при разходването на средства през държавни дружества, каквито са БЕХ и ББР, е ниска.
“Това е голям проблем. Разписано е, че ще се преследват някакви приоритети на властта в много широко описани сектори, но ние на практика не знаем посоката. Това е свободен ресурс за ББР, която ще може да го насочва на ръчно управление. Този ресурс понастоящем е инвестиционен. Тоест – нищо не налага той да остане в тези размери през следващите години. Можем само да се надяваме, че това ще бъде еднократно. Държавата не трябва да мисли, че може да се правят всяка година капиталови трансфери към БЕХ и ББР и да продължаваме с един бюджет в сянка”, коментира Петър Ганев.
Преди няколко дни стана ясно още, че Министерството на финансите пласира 300 млн. лева нов дълг на вътрешния пазар, с което новопоетият дълг от правителството вече достигна 16.5 млрд. лв, оставяйки малко пространство за нов заем – максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 18.9 млрд. лв.
“На практика сме на почти пълен размер от планираното за годината. Нито дългът, нито вдигането на капитала на ББР са изненадващи – те бяха записани в програмата и бяха широко критикувани при приемането на бюджета”, коментира Петър Ганев. И макар случващото се в момента да няма отношение с членството на страната ни в еврозоната, според Петър Ганев действията на властта по-скоро зстрашават стабилността на публичните финанси в страната.
“Опасността е фискалната политика да излезе извън рамките на бюджетния дефицит от 3% и страната да влезе в процедура по свръхдефицит, предупреждава Петър Ганев. “
