България харчи повече за образование, но остава в сянката на средното за ЕС
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България продължава да стои в сянката на средноевропейските показатели за инвестиции в образованието, показва последният доклад на Европейската комисия “Investing in Education 2025“.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През 2023 г. държавата ни е отделила 10.5% от общите публични разходи за образование – повече от средното за ЕС (9.6%), но реално това се равнява на едва 4.1% от БВП, което е под средното за ЕС (4.7%).
- Така България застава в групата на страните, които на пръв поглед приоритизират сектора, но ограничената икономическа база дърпа показателите надолу, тъй като БВП на България е по-малък в сравнение с този на по-големите икономики в ЕС.
- До 2030 г. България ще загуби около 4% от населението си в училищна възраст (3-18 години), прогнозира докладът. Това демографско свиване крие риск от пренебрегване на образованието като държавен приоритет, но създава и шанс за по-големи инвестиции “на ученик“, ако държавата запази сегашните разходни нива.
- Високите разходи за образование обаче не означават автоматично добри резултати. Данните от PISA 2022 показват ясно, че почти всеки втори ученик от семейства с нисък социално-икономически статус в ЕС изостава сериозно по математика, докато сред учениците от по-заможни семейства този дял е едва 11%. За България проблемът е още по-остър – страната е сред държавите с най-големи образователни неравенства, което пряко застрашава конкурентоспособността на пазара на труда.
- Недостигът на квалифицирани учители, особено в STEM дисциплините – наука, технологии, инженерство и математика – се очертава като едно от най-слабите звена в образователната система. Именно тези умения са гръбнакът на конкурентоспособността в епохата на дигитална и зелена трансформация, като ЕС осигурява значителни средства (148 млрд. евро), включително за модернизация на учебни програми, дигитализация, мобилност на ученици и учители.
АКЦЕНТ
Според доклада на Европейската комисия разходите за образование са стратегическа инвестиция в човешкия капитал. В дългосрочен план това е определящо за конкурентоспособността на държавите-членки. Същевременно базовите умения и инвестициите в STEM дисциплини се превръщат в пряк икономически актив. Държавите с по-образовано население имат по-висока производителност, по-бързи иновации и по-добра устойчивост при кризи, а според числата допълнителна година образование увеличава доходите средно със 7% в Европа.
