Защо ЕС няма да удовлетвори искането на Тръмп да наложи 100% мита върху Китай
Искането на Доналд Тръмп Европейският съюз (ЕС) да наложи 50% до 100% мита върху Китай като част от стратегия за натиск върху Русия вероятно няма да получи необходимата подкрепа сред страните членки.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Американският президент официализира предложението си през уикенда в публикация в социалните мрежи, след като то вече бе изтекло в пресата. Според него драконовските мита върху Китай и незабавното спиране на вноса на руски петрол биха помогнали за прекратяване на „тази смъртоносна, но абсурдна война“.
- „Китай държи Русия в здрав захват, а тези мощни мита ще го разклатят“, написа Тръмп. Искането му съвпадна с активизирани усилия между САЩ и Европа за координиране на нови икономически мерки срещу Кремъл – включително срещи на високо ниво между американски министри и представители на ЕС, както и разговор на финансовите министри от Г-7.
- Брюксел обаче реагира хладно: говорител на Европейската комисия заяви, че всякакви мерки в рамките на 19-ия санкционен пакет ще спазват правилата и процедурите на ЕС, включително принципа, че санкциите не се прилагат екстериториално. В дипломатически кръгове реакцията бе още по-категорична: „в никакъв случай“.
ЗАЩО ЕС НЯМА ДА ПРИЕМЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ТРЪМП
Правна интерпретация. ЕС ясно разделя митата – инструмент на търговската политика – от санкциите – инструмент на външната политика, пише Евронюз. Европейската комисия въвежда мита след задълбочени разследвания, съобразени с правилата на Световната търговска организация (СТО). Дори когато предложи високи тарифи върху руски селскостопански стоки, те бяха оправдани с нуждата да се защити европейското земеделие от свръхпроизводство и незаконни конфискации на украинско зърно. За разлика от това, Тръмп не прави разграничение – за него митата са санкции и обратно.
През последните години той използва митата за различни цели – от принуждаване на държави към неравноправни сделки, през наказание за покупка на руски петрол, до натиск върху съдебно дело в Бразилия. Ескалиралата търговска война с Китай по-рано тази година доведе до тарифи до 145%, които в крайна сметка бяха намалени до 30% след временно примирие. Неговата „безогледна“ политика вече е обект на съдебно дело, което стигна до Върховния съд на САЩ.
„ЕС трябва да избягва всеобхватни наказателни мита от мащаба, предложен от Тръмп. Подобни мерки ще навредят на европейската икономика повече, отколкото ще отслабят Русия“, коментира германският евродепутат Енгин Еролу.
Разнородни позиции. Липсва политически консенсус в ЕС за толкова радикален удар срещу Китай – един от най-големите търговски партньори на блока. Разделенията проличаха при тарифите върху китайските електромобили през 2024 г., когато 10 държави гласуваха „за“, 12 се въздържаха, а 5, сред които Германия, бяха „против“. Макар Брюксел да обвинява Китай, че е „ключов подпомагач“ на руската инвазия, досега мерките му срещу Пекин се ограничават до черни списъци за отделни компании. Механизмът „Anti-Circumvention Tool“, който би позволил вторични санкции, остава неизползван, тъй като изисква единодушие.
Риск от ответни удари. ЕС е наясно, че Китай често отговаря на чужди търговски мерки със собствени разследвания и ограничения. При тарифите върху електромобилите Пекин отвърна с проверки на европейския износ на свинско, млечни продукти и бренди. През пролетта наложи и ограничения върху износа на седем редкоземни елемента, жизненоважни за автомобилния и енергийния сектор. Урсула фон дер Лайен нарече това „изнудване“ и бе принудена да договаря компромис за защита на европейската индустрия. След новото предложение на Тръмп, китайското външно министерство предупреди: „Ако законните права и интереси на Китай бъдат нарушени, страната решително ще предприеме ответни действия.“
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
С оглед на икономическата стагнация в Европа и ескалиращите търговски напрежения, шансът ЕС да поеме по пътя на 100% мита изглежда минимален. „Максималистките искания на Тръмп само подчертават, че той не е сериозен относно икономическия натиск върху Русия. Като прави санкциите на САЩ зависими от участието на всички страни от НАТО, той на практика гарантира, че нищо няма да се случи“, коментира Мария Шагина от Международния институт за стратегически изследвания (IISS).
