На първо четене: Парламентарна комисия разширява пълномощията на КЗК
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
На първо четене депутатите в парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации приеха промени в Закона за защита на конкуренцията, с които се разширяват правомощията на КЗК. Срещу решенията се обявиха представители на бизнеса.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- С 9 гласа “За”, 1 глас “Въздържал се” и 1 глас “Против” парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации прие предложените от ГЕРБ промени в Закона за защита на конкуренцията, които целят разширяване на правомощията на КЗК.
- Комисията за защита на конкуренцията ще получи по-широки правомощия да разследва и санкционира нелоялни търговски практики чрез въвеждането на обща забрана, която надхвърля вече изрично уредените случаи.
- Въвежда се нова процедура за доброволно уведомяване на КЗК при сливания и придобивания, което позволява на институцията да се произнася и по сделки, които не покриват досегашните прагове за задължително уведомяване.
- Спорни са промените, които дават достъп на КЗК до данни по Закона за електронните съобщения, какъвто към днешна дата имат само органи на националната сигурност (ДАНС, МВР, разузнаване) и то единствено за предотвратяване и разследване на тежки престъпления или издирване на хора. Новото предложение би дало това право и на КЗК, включително за административни производства, които попадат извън сферата на наказателното право.
- Санкционните механизми на КЗК ще бъдат засилени чрез възможност за налагане на по-значителни глоби и временни мерки, целящи предотвратяване на нарушения още в хода на производството.
ДОПИРАТЕЛНА
Министерството на икономиката и индустрията подкрепя предложенията. По думите на министър Петър Дилов промените ще позволят на КЗК да използва всички възможности за превенция и контрол. Особено съществени според министър Дилов са промените, свързани с концентрацията – забраняват се нелоялните търговски практики между купувачи и доставчици на храни. Целта е да се пресече налагането на несправедливи условия.
БИЗНЕСЪТ Е ПРОТИВ
Има редица становища против предложените текстове. От Българската стопанска камара определят разширяването на достъпа на КЗК до информация за граждани като “непропорционална мярка”, която размива границите между наказателното и административното право.
Според БСК, новата, универсална забрана за нелоялни търговски практики е обща и неясна и създава предпоставки за субективно тълкуване и липса на предвидимост за бизнеса. От БСК отчитат още, че предвиденото увеличение на санкциите за нелоялни търговски практики до 10% от общия оборот е непропорционално и може да застраши стабилността на бизнеса, особено за малките и средни предприятия. БСК е против разширяването на правомощията за проверки на място, така че да включват и секторни анализи, тъй като това е силен инструмент, който трябва да се използва само при конкретни подозрения за нарушения.
Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), който представлява телекомуникационни оператори и ИКТ компании, подкрепя общите цели на законопроекта, но предупреждават, че достъпът до трафични данни по Закона за електронните съобщения е непропорционален и противоречи на правото на ЕС.
С остра позиция излязоха и от Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги. Според тях предложенията са непропорционални, неиздържани юридически и неподкрепени с доказателства, и в този си вид са заплаха за нормалното функциониране на търговията.
КОНТРА
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) застава твърдо зад законопроекта. КРИБ вижда в законопроекта гаранция за по-прозрачна, европейски ориентирана и балансирана конкурентна среда, която ще даде “по-голяма сигурност за бизнеса”. Пълна подкрепа дават и синдикатите в лицето на КНСБ, като според тях промените ще доведат до по-прозрачни цени, равна защита на участниците във веригата на доставки и по-добра защита на потребителите и работещите.
