Швейцария запазва нулевата лихва въпреки заплахата от американските мита
Швейцарската национална банка (SNB) остави основния си лихвен процент на 0% след заседанието си, потвърждавайки очакванията на пазарите и анкета на Ройтерс. Решението идва след седем поредни намаления на лихвите, започнали през март 2024 г., и бележи първата пауза в цикъла на пониженията. Централната банка посочва, че инфлационният натиск остава стабилен и настоящата парична политика подкрепя икономическото развитие, като инфлацията остава в целевия диапазон от 0–2%.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Основният лихвен процент на SNB остава на 0%, което е най-ниското ниво сред големите централни банки и поставя страната в уникална позиция в глобален контекст на постепенно повишаване на лихвите от други централни банки.
- През август 2025 г. САЩ наложиха 39% мита върху швейцарския износ, като най-силно засегнати са секторите на машиностроенето и часовникарството, което създава значителни рискове за износно ориентираната швейцарска икономика.
- Анкета на Ройтерс показва, че повечето икономисти очакват SNB да запази лихвата на 0% през цялата 2026 г., като централната банка ще следи отблизо ефекта от митата върху растежа и инвестициите.
- Управителят на SNB, Мартин Шлегел, многократно е заявявал, че повторното въвеждане на отрицателни лихви остава нежелателно поради риска за спестителите и пенсионните фондове, като банката може да прибегне до интервенции на валутния пазар при необходимост.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Паричната политика помага за поддържане на инфлацията в диапазона, съответстващ на ценовата стабилност, и подкрепя икономическото развитие“, заявяват от SNB в официалното си изявление.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Икономистите ще наблюдават дали митата ще ограничат швейцарския износ и дали това ще промени паричната стратегия на SNB, включително възможността за въвеждане на отрицателни лихви. Освен това вниманието ще е насочено към влиянието на глобалните търговски напрежения върху растежа и бизнес доверието в страната.
SNB остава с най-ниската основна лихва сред големите централни банки, докато други централни банки по света постепенно променят паричните си политики в отговор на инфлационния натиск и забавяне на икономиките. Анализаторите следят и потенциалния риск от дефлация, особено ако митата се отразят на ключовите експортни сектори.
