ЕЦБ: Високи цени на храните и растящи инфлационни очаквания в еврозоната
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Въпреки че общата инфлация в еврозоната е нормализирана около целта на ЕЦБ от 2%, цените на храните остават относително високи, като потребителите плащат близо с една трета повече спрямо годините преди пандемията от COVID-19, посочват в свои анализи от Европейската централна банка. Успоредно с това очакванията за инфлацията през следващите 12 месеца се повишават, което сигнализира за траен ценови натиск върху основните продукти от потребителската кошница.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Инфлацията при храните остава над общия ценови натиск – през август 2025 г. храните бележат годишно поскъпване от 3.2%, което е най-високият сред четирите категории на ХИПЦ (енергия, услуги, потребителски стоки и храни).
- Ценовото ниво на храните е приблизително с една трета по-високо спрямо нивата преди пандемията от COVID-19.
- Нагласите на потребителите за инфлацията през последните 12 месеца остават без промяна на 3.1% за седми пореден месец. Това показва устойчиво усещане за повишени цени.
- Очакванията за инфлацията през следващите 12 месеца се повишават до 2.8% през август (от 2.6% през юли).
- Очакванията за инфлацията след три години остават 2.5%.
- Очакванията за номиналния ръст на разходите остават без промяна на ниво от 3.3 на сто.
- Очакванията за номинален ръст на доходите за следващите 12 месеца се повишават до 1.1% (от 0.9% през юли).
- Икономическият поглед остава предпазлив. Очакванията за растеж за следващите 12 месеца са непроменени на -1.2%, а очакваната безработица след година се покачва леко до 10.7%.
- Потребителите очакват цените на жилищата да нараснат с 3.4% през следващата една година, но прогнозите са лихвите по ипотечните кредити да останат стабилни. В същото време очакванията са достъпът до кредити се затяга.
АКЦЕНТ
Сигналът е ясен – докато общата инфлация в еврозоната изглежда овладяна и се движи около целта на ЕЦБ от 2%, цените на храните остават по-високи и нарастват по-бързо. Този дисбаланс се отразява директно върху очакванията на домакинствата и подкопава доверието в ценовата стабилност. В такава среда увеличението на доходите остава скромно, прогнозите за икономическия растеж – отрицателни, а очакваната безработица – леко по-висока.
