Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
На първо четене в пленарна зала депутатите приеха промени в Закона за защита на конкуренцията, които дават извънредни правомощия на КЗК. Срещу предложенията се обявиха представители на бизнеса. Разглеждането на законопроекта дойде само седмица, след като парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации прие предложените от ГЕРБ промени.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Депутатите приеха законопроекта на първо четене със 109 гласа “за”, 35 “против” и 35 “въздържал се”.
- Тепърва предстои законопроектът да бъде разгледан и гласуван в парламентарна комисия, преди да бъде окончателно приет в пленарна зала.
- Със законовите изменения Комисията за защита на конкуренцията ще получи по-широки правомощия да разследва и санкционира нелоялни търговски практики чрез въвеждането на обща забрана, която надхвърля вече изрично уредените случаи.
- Въвежда се нова процедура за доброволно уведомяване на КЗК при сливания и придобивания, което позволява на институцията да се произнася и по сделки, които не покриват досегашните прагове за задължително уведомяване.
- Спорни са промените, които дават достъп на КЗК до данни по Закона за електронните съобщения, какъвто към днешна дата имат само органи на националната сигурност (ДАНС, МВР, разузнаване) и то единствено за предотвратяване и разследване на тежки престъпления или издирване на хора.
- Новите текстове дават и на КЗК достъп до данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника и дестинацията на връзката (вкл. IP адрес). Целта е да се предотвратят картели.
- Това се отнася включително за административни производства, които попадат извън сферата на наказателното право.
- С промените в закона санкционните механизми на КЗК ще бъдат засилени чрез възможност за налагане на по-значителни глоби и временни мерки, целящи предотвратяване на нарушения още в хода на производството.
БИЗНЕСЪТ Е ПРОТИВ
Има редица становища против предложените текстове. От Българската стопанска камара определят разширяването на достъпа на КЗК до информация за граждани като “непропорционална мярка”, която размива границите между наказателното и административното право.
Според БСК, новата, универсална забрана за нелоялни търговски практики е обща и неясна и създава предпоставки за субективно тълкуване и липса на предвидимост за бизнеса. От БСК отчитат още, че предвиденото увеличение на санкциите за нелоялни търговски практики до 10% от общия оборот е непропорционално и може да застраши стабилността на бизнеса, особено за малките и средни предприятия. БСК е против разширяването на правомощията за проверки на място, така че да включват и секторни анализи, тъй като това е силен инструмент, който трябва да се използва само при конкретни подозрения за нарушения.
Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), който представлява телекомуникационни оператори и ИКТ компании, подкрепя общите цели на законопроекта, но предупреждават, че достъпът до трафични данни по Закона за електронните съобщения е непропорционален и противоречи на правото на ЕС.
С остра позиция излязоха и от Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги. Според тях предложенията са непропорционални, юридически неиздържани и неподкрепени с доказателства, и в този си вид са заплаха за нормалното функциониране на търговията.
КОНТРА
Министерството на икономиката и индустрията подкрепя предложенията. По думите на министър Петър Дилов промените ще позволят на КЗК да използва всички възможности за превенция и контрол.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също застава твърдо зад законопроекта. КРИБ вижда в законопроекта гаранция за по-прозрачна, европейски ориентирана и балансирана конкурентна среда, която ще даде “по-голяма сигурност за бизнеса”. Пълна подкрепа дават и синдикатите в лицето на КНСБ, като според тях промените ще доведат до по-прозрачни цени, равна защита на участниците във веригата на доставки и по-добра защита на потребителите и работещите.
