Милиони от боклука: Как Видьо Видев превръща отпадъците в печалба
Изпълнителният директор на „Екобулпак“ Видьо Видев постига целта на акционерите да намалят разходите си за оползотворяване на отпадъци от опаковки и дори разработва нови канали, които носят приходи на организацията

Всеки път, когато работната група за въвеждане на депозитната система в България се събира да заседава, изпълнителният директор на „Екобулпак“ Видьо Видев преследва една цел – в управлението на бъдещия оператор да се включват всички задължени и заинтересовани индустрии.
Според регламента на ЕС от 2029 г. всеки, който продава депозитни опаковки, е задължен да ги приема обратно – автоматично чрез вендинг машини или ръчно, след което суровината отива в центрове за сортиране и рециклиране. Разпоредбата обхваща PET бутилките и металните кенове до 3 литра. Събирането на стъклените опаковки е по избор. В последните три години откакто се обсъжда депозитната система, споровете в групата са толкова ожесточени, че единственият постигнат консенсус е за цената на депозита да бъде 20 стотинки за бутилка.
По прогнози на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА), където Видев е член на Управителния съвет, от депозитите ще се събират около 600 млн. лева годишно, които потребителите ще могат да си възстановят. Твърде вероятно е обаче от невърнат амбалаж да остават по 200 млн. лева на година, с които ще разполага депозитният оператор, смята Видев.
Големите притеснения на БОРА идват от няколко критични точки, за които става все по-трудно да се постигне консенсус. PET бутилките и кеновете до 3 литра са суровина с висока стойност и „ако някой реши да я изнася, за да печели“, няма гаранция и защита, че хората в рециклиращия бранш ще запазят работата си.
В подкрепа на модела за участие на всички задължени и заинтересовани индустрии Видьо Видев посочва слабите точки на депозитната система в Румъния, управлявана от мултинационални компании за производство на бира и безалкохолни напитки, както и търговските вериги: „Депозитната организация е получила 612 млн. евро при 100% отчетност и 10 цента за депозит, а върнатите бутилки са 55%. Разликата от 276 млн. евро остава в оператора с решение на Министерския съвет. Това е ограбване на потребителите“. По негови думи 90% от амбалажа в Румъния е събран в пунктовете на големите търговски вериги, поради простата причина, че малките магазини не са обслужени добре, което също очертава вероятност за бъдещ проблем при местните търговци.
Изпълнителният директор на „Екобулпак“ е печелил много битки да има в страната по-ефективна системата за оползотворяване на отпадъците от опаковки, която осигурява суровина за рециклиращата индустрия. И този път твърдо устоява интересите на БОРА, на българските производители и търговци, както и на крайните потребители. „В крайна сметка потребителят плаща всички такси за боклука“, напомня той.
ВИДЬО ВИДЕВ Е ИНЖЕНЕР ПО ОТОПЛЕНИЕ И ВЕНТИЛАЦИЯ
В началото на 90-те години, след като завършва Ленинградския инженерно-строителен институт в Санкт Петербург, той започва работа в предприятието „Промишлена енергетика“ в Ямбол, но не се задържа дълго там. В несигурните времена на прехода към пазарна икономика младият инженер търси по-доходоносно препитание. Тъй като в Ямбол има голямо предприятие за млечни продукти, много лесно решава да печели от търговия на млечни изделия. Благодарение на контактите си от студентските години Видев успява да изнася млечни продукти в Русия. Постепенно разширява дейността си с износ на мотокари, цигари, алкохол и облекло. Паралелно с това създава верига от десет хранителни магазина в региона, както и три кафета и два ресторанта, които управлява в продължение на 7-8 години.
Един от най-успешните проекти в ранните му предприемачески години е свързан с внос на олио от Молдова, което неговата компания „Видона“ започва да бутилира. През 1998 г. той прави значителна стъпка в бизнеса с олио, като купува завода в Костинброд с популярната марка „Нива“. В стремежа си да намали разходите за опаковки Видев находчиво отваря производство на PET бутилки за олиото и не спира дотук. През 2002 г. купува от Китай първата в България инсталация за рециклиране на PET бутилки и регистрира рециклиращата компания „Екоплас“ с база в Костинброд. Планът му да постигне по-ниска себестойност на продукцията сработва, което дава тласък на „Видона“ и „Нива“ да се наредят сред водещите в страната марки за бутилирано рафинирано слънчогледово олио.
Постигнал лидерство в бранша, Видьо Видев е избран за председател на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти и години наред ревностно защитава интересите на всички членове. През 2004 г., когато в България влиза в сила Законът за управление на отпадъците от опаковки, въведен на принципа „замърсителят плаща“, той повежда битка срещу монопола на единствената организация за управление на отпадъците в България – „Екопак“: „Исках да стана акционер в „Екопак“, защото смятах, че имам право като производител на олио и собственик на фирма за преработка на опаковки. Но ми казаха, че мога да бъда само член, който си плаща таксата, за да се погрижат за оползотворяването на опаковките.“ Разочарован от отказа, Видев разсъждава, че не е правилно само една организация, в която участват производители, вносители и търговци от мултинационални компании, да управлява отпадъците от опаковки в цялата страна само защото така е в Европейския съюз. „Монополът не е полезен за никого“, заявява шумно той.

Още същата година Видев успява да обедини водещи български производители от хранителната и козметичната индустрия около идеята за създаване на ново акционерно дружество, което се издържа от таксите на замърсителите. Така се ражда „Екобулпак“ – отворен тип организация, в която участват акционери като „Агрополихим“, „Арома“, „Бисер олива“, „Олинеза“, „Демакс“, „Болярка“, „Лакпром“, „Рубелла“, „Захарни заводи Горна Оряховица“, „Тандем В“. В момента „Екобулпак“ обединява 77 компании, предимно с български собственици. Ключов момент е, че в дружеството влизат големи фирми за събиране и рециклиране на вторични суровини като „Унитрейд 2000“, „Полис харт“, „Полиметал“, „Металекс“, които извършват услугата.
Прецедентът с „Екобулпак“ като втора специализирана организация в България дава отражение в Германия. „Антимонополният орган реши, че при наличието само на един оператор се създават условия за монопол. В резултат законодателната власт там даде права на други фирми да извършват сходна дейност“, отбелязва Видев. В „Екобулпак“ той изгражда структура, която според него значително намалява разходите на акционерите за рециклиране и оползотворяване на опаковките. Вместо традиционните три контейнера (син за хартия, жълт за пластмаса и зелен за стъкло) „Екобулпак“ използва само два: зелен за стъклените опаковки и жълт за пластмаса и хартия. Излиза по-изгодно, защото партньорите разполагат с големи сортиращи инсталации, които лесно разделят хартията от пластмасата и процесът протича едновременно.
ОТ САМОТО НАЧАЛО „ЕКОБУЛПАК“ РАБОТИ СЪВМЕСТНО
с общините за разделното събиране на отпадъците. Видев смята, че този процес трябва да се осъществява по принципа на моркова и тоягата с много строги санкции и глоби, както е в Западна Европа. Той често критикува общините, че нямат правомощия или нямат желание да контролират съдържанието в цветните контейнери, да не се краде и да не попада в него битов отпадък. Всеки такъв отпадък понижава качеството и стойността є и води до допълнителни разходи за извозването є до депата.
Още в първите години „Екобулпак“ успява да постигне независимост от фирмите за събиране на отпадъци, които се опитват да диктуват условия. Дружеството взема 10 млн. евро кредит, за да изгради собствени бази и сортиращи инсталации в Сливен, Габрово, Русе, Пазарджик, Ямбол, Търговище и Пловдив. „Мисля, че това беше много смело решение, но тогава бяхме големи оптимисти“, споделя Видев.
През 2008 г., „Екобулпак“ открива първия в България завод за преработка на отпадъци край столичния квартал „Филиповци“, точно в кризата с отпадъците в София, когато депото е затворено. Този завод обслужва общинския боклук до 2016 г., когато София изгражда своя собствен завод за отпадъци. Същата 2008 г. дружеството инвестира 3.4 милиона лева във втора инсталация край село Требич, която преработва 100 хил. тона отпадъци годишно.
Междувременно екологичната сцена в България става още по-динамична с появата на двама нови оператори – „Булекопак“ и „Еко Партнърс“. Заедно с „Екопак“ и „Екобулпак“ тези четири оператора събират близо 52 млн. лева общо от такси на акционерите – производители и вносители за 2024 г. „Екобулпак“ постига над 20% пазарен дял, с което се нарежда на второ място след „Екопак“.
Със своята визия за ефективно управление на отпадъците Видев изгражда около „Екобулпак“ стабилна структура от осем дъщерни компании за събиране и оползотворяване на отпадъци в цялата страна. Фирми като „Екобулхарт“, „Сорт комерс“, „Екокомерс“, „Екобулсорт“, „Екосортинг“, „Екобулхарт“ и други осигуряват близо 750 работни места. Освен това дружеството притежава контролни пакети от акции в още шест фирми. С дивидентите от тези компании „Екобулпак“ покрива кредитите си за развитие.
Дъщерните компании намират нови начини за печалба чрез производство на суровини. В Пазарджик „Екобулхарт“ обработва замърсената хартия от битовите отпадъци, която иначе отива на сметището.
Инвестицията в специализирани съоръжения се оказва много добра, защото „в битовите отпадъци има много хартия“. Хартията също така съставлява най-големия процент в опаковките и нейното количество се увеличава за сметка на пластмасата. В „Екобулхарт“ се обработва хартия, смесена с пластмаса, която идва от Германия. Това е нов канал за суровина, която се превръща в кори за яйца и малки саксийки за разсад. „Търсим варианти за производство на масов продукт с по-голяма рентабилност“, споделя Видев.
С дейността си „Екобулпак“ и останалите оператори дават тласък на рециклиращата индустрия, която е от водещите в ЕС. „Ние осигурихме на рециклаторите суровина, и то на добра цена, а те от своя страна направиха много сериозни инвестиции в модерни инсталации. Много страни от ЕС като Германия, Италия, Гърция, Австрия обработват отпадъците си в България заради по-евтината енергия и работната ръка“, обяснява Видев.
С „Екобулпак“ той отдавна минава границите само на организация за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Дружеството инвестира 10 млн. лв. в сортираща и компостираща инсталация за битовите отпадъци в Созопол, която ще обслужва региона на Приморско и Царево. „Това ще ни даде възможност за допълнително добиване на суровини, което помага на основната дейност – казва Видев. – Не да ги купуваме, а да ги добиваме. От тази дейност може да имаме допълнителни приходи.“
