България продължава да губи население, макар и с по-бавен темп. Към 31 декември 2024 г. страната наброява 6 437 360 души, което е с 8121 по-малко спрямо предходната година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) подчертават дългогодишния демографски спад и стареене на населението.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Мъжете са малко под половината от населението – 3.1 млн. (48%), докато жените остават 3.34 млн. (52%), като разликата се задълбочава в по-възрастовите групи.
- Средната възраст на българите вече достига 45.3 години, което е нов исторически рекорд.
- През изминалата година живородените деца в страната са 53 428. Децата до 15 години са 901 843, или 14 на сто от общия брой на населението.
- Броят на починалите през 2024 г. е 100 736.
- Градовете събират почти три четвърти от населението: 73.7% живеят в урбанизирани зони, докато селата са дом на едва 26.3% от българите.
- Най-малка по население е област Видин с 70 542 души, а най-голяма е област София (столица) – с 1 295 931 души
ДОПИРАТЕЛНА
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов заяви, че 2025 г. трябва да бъде „годината на младите семейства“ и предложи майчинските през втората година да се повишат от 780 на 1100 лв., като при завръщане на работа майките да получават 75% от сумата вместо досегашните 50%. Планира се и по-висока подкрепа за първо, второ и трето дете, както и помощи за ученици от първи до осми клас, така че да бъдат обхванати всички деца. Успоредно с мерките за младите, от догодина вдовишката добавка към пенсиите ще нарасне от 30% на 35% от пенсията на починалия съпруг. Тези социални промени се вписват в контекста на сериозните демографски предизвикателства, които страната преживява – застаряващо население, ниска раждаемост и регионален дисбаланс.