Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейският съюз е на по-малко от три месеца от въвеждането на въглеродно мито – първия в света мащабен механизъм за облагане на стоки с голям въглероден отпечатък.
Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM) е сред най-амбициозните опити на Европа да съчетае климатичните цели с икономическата устойчивост. На практика всяка стока, внесена в ЕС – от алуминий и стомана до цимент, електроенергия, торове и водород – ще бъде обложена според въглеродните емисии, отделени при производството й. Идеята е да се възстанови „равнопоставеността“ между европейските производители и конкурентите от държави без подобни ограничения.
Целта е ясна – да се запази конкурентоспособността на европейската индустрия и да се стимулира компаниите да остават на континента, вместо да изнасят производството си в региони със слаби екологични стандарти. Но заедно с амбициите идват и рисковете.
По оценка на колумниста на Forbes България Боян Рашев, въглеродното мито може да има обратен ефект, особено що се касае до износа за трети страни. Съществува сериозен риск и от ускоряване на инфлацията, тъй като поскъпването на основни суровини ще се прехвърли върху крайния потребител. Най-засегнати ще бъдат индустрии с ключово значение за икономиката – металургия, цимент, енергетика, производство на торове.
Мерките вече провокират критики от САЩ, Китай, Индия и Бразилия. Някои държави заплашват с ответни действия, а други предупреждават, че механизмът може да се окаже повече пречка, отколкото подкрепа за глобалните климатични усилия.
Инструментът ще работи само ако бъде придружен от стратегическа подкрепа за индустриите, които рискуват най-много от загуба на конкурентоспособност. Това означава субсидии за зелени технологии, инвестиции в енергийна ефективност и координирана индустриална политика. В противен случай ЕС рискува да създаде „зелена крепост“ – силна вътрешно, но губеща позиции на световната сцена“, смята Боян Рашев.
