Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Безработицата в България остава на едно от най-ниските нива в Европейския съюз – знак за устойчив пазар на труда на фона на несигурността в блока. В същото време обаче предизвикателство остават нарастващите разходи за труд и липсата на работна ръка в някои ключови сектори за икономиката.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През август 2025 г. безработицата в България е 3.6%, спрямо 3.7% през юли и 4% година по-рано, показват данни на Евростат.
- В ЕС средното равнище остава 5.9%, а в еврозоната – 6.3%, което поставя България сред страните с най-добри показатели.
- Броят на безработните у нас е 109 хил. души при 121 хил. през август 2024 г. За сравнение – в целия ЕС са 13.09 млн., от които 10.84 млн. в еврозоната.
- При младите до 25 години безработицата расте – 15.1% спрямо 11.9% преди година, което доближава страната до средните нива за ЕС (14.6%) и еврозоната (14.0%). Общият брой младежи без работа у нас е 18 хил., срещу 13 хил. година по-рано.
- По полов признак жените в България остават с по-ниска безработица – 3.3% срещу 3.8% при мъжете. За сравнение – в ЕС стойностите са 6.0% при жените и 5.8% при мъжете, а в еврозоната – 6.4% и 6.1%.
- Най-високото ниво на безработицав ЕС през август 2025 г. е отчетено в Испания (10,3%), следвана от Финландия (9,8%), Швеция (8,7%), Естония (8,2%) и Гърция (8,1%), докато най-ниска е безработицата в Малта и Словения (безработица от 2,9%), Чехия и Полша (от 3,2%).
КОНТРА
Макар данните на “Евростат” да сочат стабилност на пазара на труда у нас, високите разходи за труд остават предизвикателство за бизнеса и икономиката. Данни на НСИ за първото полугодие показаха увеличение от над 13% за един отработен час, като най-сериозно е увеличението в индустриалния сектор (14%), следван от сектора на услугите. Това тежи и значително върху държавния бюджет. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), разходите за персонал в бюджета традиционно са около 7–8% от БВП. В бюджета за 2025 г. обаче те са заложени на 10,6% от БВП, което е абсолютен рекорд. Свръх амбициозната политика за увеличаване на възнагражденията в избрани сектори води до допълнителен разход от близо два процентни пункта от БВП спрямо историческото ниво. Това подсилва инфлацията и чрез механизма на минималната заплата се пренася и върху частния сектор.
ДОПИРАТЕЛНА
Остават и секторни предизвикателства, като от сериозен недостиг на работна ръка страдат промишлените предприятия – през септември 2025 г. 36.6 на сто посочват липсата на кадри като фактор, затрудняващ дейността им.
