Трима учени грабнаха Нобеловата награда за химия за разработка на металорганични рамки
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар Яги са тазгодишните носители на Нобелова награда за химия. Те са отличени заради откритието на нов вид молекулярна архитектура, която може да разреши едни от най-големите предизвикателства за човечеството.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар Яги създавт молекулярни конструкции с големи пространства, през които могат да преминават газове и други химикали.
- Тримата ще с разделят наградния фонд от 11 млн. шведски крони.
- Така наречените метало-органични рамки (MOF) могат да се използват за събиране на вода от пустинния въздух, за улавяне на въглероден диоксид, съхранение на токсични газове или за катализиране на химични реакции.
- На практика откритието може да се окаже революционно за трансформацията на бизнеса и да съкрати значително глобалните разходи за енергия, както и да реши проблема с недостига на вода и декарбонизацията.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Откритието е резултат от дългогодишна работа, започнала още през 1989 г., когато Ричард Робсън тества нов начин за използване на присъщите свойства на атомите. Той комбинира положително заредени медни йони с молекула с четири разклонения, която има химическа група, привличащя се от медни йони в края на всяко разклонение. Когато ги комбинира, те се свързват и образуват добре подреден, просторен кристал – като диамант, изпълнен с безброй кухини.
Робсън веднага разпознава потенциала на тази молекулна конструкция, но тя е нестабилна и лесно се разпада. Между 1992 и 2003 г. Сусуми Китагава и Омар Яги правят свои собствени революционни открития. Китагава показва, че газовете могат да влизат и излизат от конструкциите и предвижда, че MOF могат да бъдат гъвкави. Яги създава изключително стабилен MOF и демонстрира, че може да се модифицира чрез рационален дизайн, придавайки му нови и желани свойства.
ДОПИРАТЕЛНА
Миналата година Нобеловата награда за химия беше присъдена за две открития. Демис Хасабис и Джон Джъмпър успешно използваха изкуствен интелект (ИИ), за да прогнозират структурата на почти всички известни протеини. Дейвид Бейкър пък установи как да контролира градивните частици на живота и да създава изцяло нови протеини.
