България – ръст или риск?
Как е възможно България да расте с едни от най-високите темпове измежду страните в ЕС, докато индустрията ѝ изпада в периодични гърчове? Какъв е този ръст, не е ли прекалено рискован?
Страната ни наистина е в уникална ситуация – тя в момента катери връх по-бързо от другите в групата, като го прави с една патерица, вместо с два здрави крака. Похвално, но въпросът е в една такава ситуация доколко ще издържат силите. По принцип често, когато е налице ръст в даден бизнес, рисковете се увеличават и диверсифицират. Това се случва и сега, което налага повишено внимание. Точно тази дихотомия е и причината, основната тема на тазгодишната Конференция по управление на риска на Кофас, която ще се проведе на 22 октомври 2025 г., да бъде именно „България между ръст и риск“.
Индустриално производство и услуги
Видимо е – отчитаме спад в индустриалното производство и икономическата активност на страната от началото на 2025 г. Тенденцията всъщност се наблюдава от няколко години насам, като картината е много смесена, тъй като забавянето е концентрирано по-специално в индустриалния сектор. В такъв случай откъде идва приличният растеж, който е около 3% на годишна база през второто тримесечие на 2025 г. и което ни прави една от най-бързо развиващите се икономики в ЕС? Отговорът е прост – от услугите. Образно казано, докато производствените линии в заводите намаляват обороти, търговските центрове и имотният пазар се пълнят от български потребители.
Приемаме също така, че основна причина за това се дължи на слабото външно търсене от Западна Европа, тъй като индустрията ни е индустрията ни е главно експортно ориентирана, по-специално към Германия, чиято икономика е изправена пред „тежки времена“ през последните няколко години.
Хубаво или лошо
Колко хубаво или лошо по скалата от риск до ръст е това всъщност? Лесен въпрос, но с прилично нееднозначен отговор. От една страна, това се дължи и на увеличението на цените на производителите през последните месеци. В допълнение – или от друга страна, имаме прилично увеличено потребление, което е основно задвижвано от ръста в заплатите (над 10% спрямо миналата година), по-ниската инфлация спрямо предходните години, както и ниската безработица (приблизително 4%).
Една интересна хипотеза също така е, че известният скептицизъм от страна на някои от българите за това какво ще се случи със спестяванията им в лева след приемането на еврото от януари 2026 г., също до голяма степен тласка потребителското търсене през настоящата година. Най-ясен пример за това е ситуацията в жилищния сектор и увеличеното търсене на имоти, които от години наред са предпочитано средство за вложение на спестяванията на българина с цел инвестиция за в бъдеще. Анализатори даже вече говорят за „прегряване“ на този пазар.
И още една сфера на услугите, която не може да бъде подмината – туризмът. Той бележи прилично възстановяване след периода на пандемията, което също допринася за постигането на въпросните позитивни ефекти.
Перспективите
Колко трайно е всичко това обаче, много трудно може да се каже. Със сигурност волатилността е по-голяма, когато ръстът няма стабилна база производство или услуги, с колкото е възможно по-висока добавена стойност. И все пак, известен позитивизъм е налице – според прогнозите на различни международни институции, годишният ръст в БВП на България се очаква да бъде 2.5 – 3%, докато показателят за ЕС се движи в границите 1 – 1.5%. Разбира се, важно е да се отбележи, че високият процент на растеж се дължи и на ниската база, от която тръгваме – България все още „догонва“ по-богатите страни от ЕС и дори при малки вътрешни промени, процентният растеж изглежда по-голям. Ще видим.
