Отговорът на въпроса “Как иновациите движат икономиката” получи Нобелова награда
Отговорът на въпроса как чрез иновации държавите могат да постигнат устойчив растеж получи тазгодишната Нобелова награда за икономика. Трима учени бяха отличени от Шведската кралска академия на науките, с което приключва тазгодишния цикъл.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Роденият в Нидерландия през 1946 г. възпитаник на Йейлския университет Йоел Мокир е отличен за своите разработки, чрез които определя предпоставките за устойчив икономически растеж чрез технологичния напредък.
- Това отличие е фундаментално и идва в момент, в който световните икономики се опитват да спечелят конкурентно предимство в сферата на технологиите и развитието на изкуствения интелект.
- Мокир ще получи 50% от наградния фонд, който е в размер на 11 млн. шведски крони.
- Останалата част от наградата ще бъде сподедела между Питър Хауит и британецът Филип Агион. Двамата са отличени от Шведската кралска академия на науките за своите разработки за теорията за устойчив растеж чрез творческо разрушение – концепция, според която иновациите променят средата и трансформират познатите методи и модели.
ДОПИРАТЕЛНА
Това е втората Нобелова награда тази година, която поставя фокус върху технологичните иновации – трима учени бяха отличени заради открития в областта на физиката, които приближават квантовия компютър до реалността.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Нобелът за медицина бе връчен за революционни открития в имунологията – Мери Е. Бранкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи бяха отличени за откритието на механизми, чрез които организмът предотвратява автоимунни заболявания, чрез процес, известен като периферна имунна толерантност.
Унгарският писател Ласло Краснахоркаи спечели Нобеловата награда за литература за 2025 г. заради своето завладяващо творчество, което според Шведската академия “потвърждава силата на изкуството във времена на апокалиптичен ужас”.
Венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо бе отличена с Нобеловата награда за мир за 2025 г. заради неуморните ѝ усилия в защита на демокрацията и мирния преход във Венецуела.
Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар Яги са тазгодишните носители на Нобелова награда за химия заради откритието на нов вид молекулярна архитектура, която може да се окаже революционно за трансформацията на бизнеса и да съкрати значително глобалните разходи за енергия, както и да реши проблема с недостига на ключови ресурси.
