Как в ерата на AI основателят на „Софита“ Рамона Стоянова и трите ѝ дъщери водят битките на бъдещето
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Ще оцелеят ли преводаческите агенции в ерата на AI, само времето ще покаже, но основателят на „Софита“ Рамона Стоянова и трите ù дъщери са готови да водят смело битките на бъдещето
Когато неотдавна до офиса на „Софита“ пристига запитване за превод на милиони думи, с който технологичeн гигант да захрани машините си за превод, Рамона Стоянова и трите ѝ дъщери приемат поръчката с ясното съзнание, че работят „срещу себе си“.
Това не е първият случай, когато големи корпорации, които създават собствени езикови модели или захранват машини за преводи, достигат до „Софита“ чрез преводаческите агенции в Европа, които насочват заданията към офиса в София.
Откакто изкуственият интелект нахлува като ураган в света на преводаческите агенции с обещания за бързина и ефективност, агенциите в Европа изпращат към партньорите си все по-малко задачи за превод и все повече за редакция на машинно преведен текст, за което се плаща наполовина. Клиентите смятат, че ако машината успява да преведе голям обем за кратко време, то човек също би могъл да го редактира толкова бързо на половин цена. Грешка! „Редакцията на машинен превод може да отнеме повече време от самия превод, затова трудът не трябва да бъде подценяван“, разсъждава Светла Маринова, средната дъщеря на Рамона Стоянова. Тя е смелият вожд в „Софита“, който умело жонглира с цифрите.
Самата Рамона Стоянова не приема възторжено машинните преводи, което може да се изтълкува като проява на консерватизъм, но всъщност е „точно обратното“: „Преди 25 години бяхме първите в България, които използвахме софтуера за подпомогнат превод Trados, а сега работим с близо 20 различни софтуера. Нашите партньори в Европа определят кой инструмент да използваме, което доведе до нуждата да поддържаме всички варианти. Както и да обучим стотици преводачи на свободна практика как да използват технологиите“. Днес преводачите, с които „Софита“ работи, са наполовина не само заради AI, а заради промяната в естеството на работата.
Целият редакторски отдел от няколко души на заплата е закрит, а хората изпълняват задачите на хонорар. „Вече не можем да им осигурим заетост за целия ден. Работата е такава, че днес има, утре няма“, обяснява Рамона Стоянова.
Въпреки големите трансформации в сектора приходите на „Софита“ са константни – близо 2.5 млн. лв. годишно. Печалбата обаче се свива с 50%, включително и под натиска на партньорите, които изискват цените на услугата да останат непроменени. В същото време разходите растат – технологии, хонорари, заплати, инфлация… За да се справят със ситуацията, в „Софита“ развиват периферни дейности и езикови услуги, които AI не може да замени.
Агенцията предлага редакция на машинен превод, превод на реклами, субтитри, дублажи, превод на документи за адвокатските кантори. Превежда и отпечатва ръководства за автомобилни компании, превежда и извършва предпечатната подготовка на периодични издания и дори превежда и озвучава аудиоприказки за деца.
РАМОНА СТОЯНОВА Е ОПТИМИСТ, ЧЕ НИКОЯ КРИЗА НЕ Е УСПЯЛА ДА СЪБОРИ СПЛОТЕНИЯ ЕКИП
на компанията, управлявана от нея и трите ѝ дъщери. Дори във финансовата криза през 2008 година приходите се запазват, което се дължи на големия брой клиенти, с които работят по света. Тя е пчелата майка на 70, известна със своя несломим устрем към съвършенството.
Филолог с френски и английски език, Стоянова има зад гърба си кариера в бюрото за преводи към Съюза на преводачите в България, управлявано от нейния съпруг Николай Лазаров. В края на 1988 г. всички в Бюрото с нетърпение очакват по Коледа да се преместят на ново просторно място. В последния момент обаче председателят на съюза Леда Милева, изтъкнат писател и народен представител, решава да използва помещенията за други цели. Възмутен, Лазаров пише докладна за загубите, които ще понесе бюрото, за което е уволнен. „Направиха ни услуга, защото много се съмнявам, че щяхме да дръзнем седем души да напуснем държавната работа и да направим колективна фирма на граждани“, разказва Рамона Стоянова. През 1989 г. Лазаров превръща своята гарсониера в офис. Сутрин прибира дивана и посреща клиенти, а децата са наоколо.
Малката частна агенция първа в България започва да обслужва шепа държавни предприятия, за които дотогава Бюрото към Съюза на преводачите е било единствена възможност, но боязливо се насочват към нея. Работата обаче е малко за заплати на седем души, което отключва ентусиазма им за паралелна търговска дейност. След няколко сделки с износ на гвоздеи в Сърбия и обувки в Южна Африка преводачите попадат в капана на собственото си финансово невежество да изпращат стока без гаранция за плащане, което ги довежда до фалит.
Част от хората напускат, а Лазаров взема кредит от „Минералбанк“, за да спаси агенцията. „Спаси ни една малка книжка „Съновник“, която издадохме в 5 хил. тираж и бързо се продаде. Сега изглежда ужасно глупава, но авторът е кандидат на науките, който събра тълкувания на сънища по думи, като в речник“, разказва Рамона Стоянова.
След година лутане преводачите слагат край на страничните дейности и се концентрират в развитието на преводаческите услуги. Лазаров се свързва с двама българи, които имат агенции за превод в Мюнхен и Лондон и търсят български доставчик. Тези първи договори в чужбина осигуряват сигурни приходи, както и техника – компютър, принтер и модем, с който разменят файлове през телефона.
В края на 90-те няколко важни събития вкарват „Софита“ в голямата игра. Когато в София се провежда Световна екологична среща, директорът на НДК Христо Друмев възлага цялата работа на малката частна фирма, тъй като познава работата на основателите. Става въпрос за синхронен превод на 12 езика плюс денонощно осигуряване на писмения превод на целия форум. Решението му завихря остри критики от Съюза на преводачите, на които Друмев отговаря, че е избрал професионализма.
В прехода България се отваря за света и много фирми вносители търсят услугите на агенцията за превод на документи на български. Това води до нужда от огромен ресурс добри преводачи в различни области. Не всеки, който превежда история, може да се справи с технически задания или медицина. Голяма част от квалифицираните преводачи с радост се ангажират с частната фирма, която обещава справедливо заплащане до една седмица, вместо да чакат с месеци хонорарите си от държавата.
През 1997 г., когато се приема Законът за насърчаване на инвестициите в България, в „Софита“ решават да преведат на английски език нормативните актове, които касаят чуждестранните инвеститори, и да печелят от абонамент. Съдържанието се предлага подвързано, с механизъм за лесна подмяна на страниците, за да се нанасят лесно промените.
В един момент обаче поправките в закона стават толкова често, че абонаментът не покрива разходите за актуализацията. Точно когато „Софита“ е готова да се откаже от този продукт, правноинформационната система АПИС печели проект за превод на българско законодателство на английски език и го възлага на „Софита“. „Ние имахме законодателството преведено, просто го актуализирахме“, казва Рамона Стоянова. Двете организации правят сдружение „АПИС-СОФИТА“ и си разделят работата. Това партньорство и до днес обединява опита и достиженията на двете фирми, като предлага българските законови и международни правни актове и на английски език.
СЪС СВОЯТА АКТИВНА ДЕЙНОСТ „СОФИТА“ ИЗЛИЗА НАЧЕЛО В КЛАСАЦИИТЕ,
извършвани от на независими институции в бранша, което ѝ осигурява висок рейтинг сред конкурентите. Всички официални преводи се отпечатват на фирмена бланка, а това е както реклама, но и огромна отговорност. По време на предприсъединителния период на България към Европейския съюз Министерският съвет възлага на „Софита“ преводите на почти всички материали, свързани с процедурите. Държавните институции им възлагат преводи следствие на спечелени търгове, а чуждестранните компании, които навлизат на българския пазар, търсят услуги за превод на документи и технически спецификации.
Самата агенция печели търгове за обслужване и на европейските институции – ЕК, Европейския парламент и Съда на Европейския съюз, които остават клиенти до днес. „Нашите оферти не се славят с най-ниската цена. В тези търгове водещо е качеството, след това идва цената, което беше тест за нашата система на работа“, казва Елица Хорозова, най-голямата сестра в семейството, която отговаря за качеството и оперативната дейност. Тя е владетелят на хаоса с остър ум, който хладнокръвно се справя с всяка неразбория и инфарктна ситуация, каквито има много.
Работата с държавните институции носи сигурни приходи, но изисква хора денонощно в офиса. Винаги има някой на телефона. Това убийствено темпо води до изнемогване на служителите. Елица Хорозова се вглежда в западния модел на работа с нормално работно време и решава да го приложи, доколкото е възможно в семейна фирма на четири амбициозни жени: „Ние живеехме в офиса и това трябваше да се промени. Българите са хаотични в планирането – звънят, когато им хрумне. Ние не сме пожарникари. Това са преводи, които могат да почакат до утре, освен ако не става дума за живи охлюви на границата, които трябва да бъдат веднага освободени – защото и такъв случай сме имали“.
Елица Хорозова развива мрежата партньорски агенции в Европа, откъдето идва работа по проекти за големи компании като Wizz Air, Mercedes и много други. Когато от Done, една от водещите финландски компании в областта на превода към онзи момент, пристига задание за преводи на Nokia, тя лично отива във Финландия, за да направи на място функционален тест на превода.
Развитието на невронните машини за превод (NMT), използвани в Google Translate и DeepL например, помага на бизнеса по-бързо да достигне до глобалните пазари. Тези машини са постигнали значителен напредък в разбирането на контекста, но все още им липсват фините нюанси и културната чувствителност, които само човек може да улови. В агенцията често попадат на цели сайтове, генерирани с машинен превод, който няма смисъл. Светла Маринова е изненадана, че клиенти, за които са превеждали десетки ръководства за багери, изведнъж преди два месеца изпращат машинен превод за редакция. „В половината текст името на компанията беше преведено като „гъсеница“, а багер – като детска кофичка за игра, защото думите са едни и същи. По-притеснително обаче е когато медицински и фармацевтични компании искат редакция на машинен превод, а това се случва все по-често.“
ЗА ВСЕКИ БИЗНЕС Е ВАЖНО ПОСЛАНИЕТО МУ ДА СТИГНЕ ДО АУДИТОРИЯТА
на разбираем език, за да спечели доверие, включва се в разговора най-малката дъщеря, Никол Лазарова. Тя е на 30 и разсъждава философски, че изкуственият интелект вече е неизбежна част от преводите, но машините нямат душа – те не могат да уловят фините нюанси и дълбоките емоции, които правят един текст жив. „Ние сме като деца на игралната площадка, получили нова играчка, AI – казва тя. – Всеки я разглежда, опитва и се чуди как да я използва, но тази вълна ще продължи известно време, докато открием как най-добре да се възползваме от новите технологии и AI.“
Нейният опит като изобретател, който съпътства всяка технологична промяна, ѝ подсказва, че човекът остава ключов фактор – не само за качеството на превода, а и за комуникацията с клиенти и партньори. Отношението между хората е нещо, което машините никога няма да могат да заменят, подчертава тя.
В „Софита“ всички са съгласни с нея, че бъдещето на преводаческите услуги ще бъде определено от синергията между човешката експертиза и напредналите технологии. Защото езикът има значение!