Как българската Ivilens навлезе в света на смарт очилата

С визия на новатор, съоснователят и изпълнителен директор на Ivilens Росен Топалов въвежда пловдивската компания за диоптрични стъкла в света на смарт очилата

Сред тълпата на MIDO Milano, където се събират най-големите имена в оптическия бизнес, Росен Топалов наблюдава с любопитство движението на един мъж с черни очила и абсолютно тъмни стъкла. Обектът на неговото внимание е председателят на Съюза на слепите в Италия Винченцо Зокано, който се движи уверено сред щандовете, без белия си бастун.

„Не вярвах, че това може да се случи, но iSee си върши работата“, казва Топалов за Forbes. Съоснователят и изпълнителен директор на Ivilens, единствената българска компания за производство на диоптрични оптични стъкла и офталмологични лещи, държи в ръцете си новия модел очила за незрящи iSee, разработен от италианския му съдружник Ivision Tech в сътрудничество с местния Съюз на слепите. Той ентусиазирано демонстрира функционалностите на смарт очилата, като значителен напредък в технологиите за подпомагане на хората със зрителни увреждания. Отвъд видимото, iSee One съчетава усъвършенствани сензорни системи и аудиотехнологии с прецизна механика, вградени в рамките. Устройството функционира подобно на парк­троник, който сканира околната среда и излъчва гласови сигнали за препятствия на разстояние до 7 метра.

Само преди година Ivision Tech придобива 60% от Ivilens, с което пловдивската компания влиза в света на смарт очилата. Ivision Tech е собственост на италианската фамилия Фулкир, която от 30 години разработва електронни устройства за различни индустриални сектори. Фулкир отскоро навлизат в оптиката с придобиването на две от фабриките на гиганта Safilo през 2020 г. Основоположникът Карло Фулкир е инициаторът да се направят очила за незрящия му приятел Винченцо Зокано, което прераства в голям социален проект. След дяловото придобиване Росен Топалов поема и ангажимента пловдивската компания да изработва стъклата на модела за слабовиждащи, както и за всички смарт и бутикови очила по поръчка. Той подготвя пускането на iSee в България тази есен, като планира срещи със здравните власти с надежда, че държавата ще поеме част от стойността на очилата, която е 679 евро.

Новите проекти на смесеното дружество напълно покриват концепцията Lens tailored for you на Ivilens за персонализирания характер на „стъкла, скроени за теб! „Ние правим бутиково производство, затова никой в България не ни копира. От 1993 г. сме единствени на пазара.“

ИЗРАСНАЛ В ДОМ, КЪДЕТО ЕСТЕТИКАТА Е НА ПОЧИТ

Росен Топалов от ранна възраст формира усет към красивото, обграден с картините на своя баща – известния пловдивски художник Марин Топалов.

След като завършва българска филология, записва хореография с идея да замине за чужбина и да създаде танцова трупа. По време на следването всяка пролет и есен той е по щандовете на Международния панаир в Пловдив, като помощник на италиански търговци от Бергамо, които предлагат машини за сладолед, хляб и многолистно тесто.

Чувства се в свои води, защото средното му образование е свързано с машини и апарати в хранителната промишленост. Работата с чужденците го потапя в италианския език и култура. Започва да пие хубаво италианско кафе и се увлича по италианската мода. Когато завършва хореография през 1989 г., италианците го канят в Бергамо да премине обучение за търговски представител в България.

Няколко години той успешно продава италианските машини на българските заводи в хранителната промишленост, но по време на приватизацията търговията замира. Предприятията вече не разполагат с валутни левове за машини от чужбина. В тези години на застой Топалов среща съп­ругата си д-р Мария Маргаритова, която е очен лекар. Тя изписва очила на майка му с най-хубавите стъкла, които могат да се намерят на пазара, но рамките са соц, от Източна Германия и Полша – огромни и тежки. Майка му работи в БНТ и държи изключително на външния си вид. Тя подканва сина си да се свърже с италиански фирми и да намери красиви рамки за нея. Търговският нюх на Топалов се задейства и той става първият за България дистрибутор на Safilo – една от най-големите в света компании за очила, която произвежда собствени марки като Carrera, както и 32 лицензирани марки, включително Boss, Carolina Herrera, Dsquared2, Fossil, Jimmy Choo, Missoni, Moschino, Pierre Cardin, Tommy Hilfiger.

Каквото достави, всичко се разграбва. Бившите служители от държавните оптики, които отварят частни обекти, са гладни за стока и имат пари. Бизнесът му расте като гъба с офиси в София, Плевен, Русе, Бургас, Варна, но в очите на майка му това не е достатъчно. „Няма ли да създадеш нещо свое, а не само да въртиш търговия“, провокира го отново тя. Синът решава да опита с производство на диоптрични оптични стъкла, защото „най-важ­ното на едни очила са стъклата“: „Носителят може да бъдат само две дръжки от добър материал, без никаква естетика, на които да се качат прекрасни стъкла с много добавена стойност – цвят, форма, аксесоари, покрития“, обяснява той. За да е по-убедителен, сваля своите елегантни очила със сини диоптрични стъкла и тънки като жица титаниеви рамки и започва да ги огъва като върбова клонка.

В новото си начинание той първо обикаля няколко фабрики за диоптрични стъкла в Италия, от които се надява да вземе оборудване втора ръка. Един от собствениците обаче го увещава, че не му трябва да произвежда в България, защото той ще му изпраща всичко необходимо по рецепта. Това с доставките се оказва много сложен процес, защото България тогава не е още в европейската общност. Поръчките се бавят, обмитяват се. При всяка грешка се връщат отново. След година, изпълнена с трудности и колебания, Топалов набира кураж, да заяви на своя доставчик, че ако не му продаде машините, които иска, ще намери други, но е твърдо решен да произвежда стъклата в Пловдив. Иска да бъде на една ръка разстояние от клиентите. През 1997 г. оборудването пристига в Пловдив заедно с група италиански техници. Те обучават малкия екип специалисти с оптическо образование да работят с машините, които шлайфат стъкла от заготовки от 0 до плюс/минус 17 диоптъра. Диоптърът се получава със сложен софтуер, който с математическа формула задава параметрите по рецептата. В неопитните ръце на младите специалисти бракът надхвърля 20%.

Росен Топалов покрива разходите с приходите от търговията с рамки и упорството да пробие на лимитиран пазар, доминиран от гиганти като Zeiss и Rodenstock, които не оставят много място за малките местни производители и затрудняват максимално оцеляването им. „Големите обаче няма да направят стъкло във форма на листо, защото някой така е пожелал, нито да вградят диаманти по поръчка. Те не се интересуват от единица клиент“, коментира той.

НЕГОВИТЕ КЛИЕНТИ СА НЕЗАВИСИМИТЕ ОПТИКИ В БЪЛГАРИЯ

които търсят среден клас диоптрични стъкла по поръчка, два пъти по-евтини от стъклата на Zeiss и Rodenstock и два пъти по-скъпи от цената на китайските. Топалов вярва, че с конкурентната продукция, която доставя, подпомага независимите оптики да бъдат на крачка пред специализираните вериги. Той никога не отваря собствени магазини, за да не конкурира партньорите. Оптиците са двигател за него. На годишните срещи, когато представя новия каталог, събира от тях ценни идеи за иновативни продукти. Всеки ден лабораторията в Пловдив обслужва над 150 оптики в страната, като често постъпват нестандартни поръчки. Никак не е лесно да се изработят плоски диоптрични стъкла по рецепта, при положение че всеки диоптър вкарва и някаква кривина.

Тези специални стъкла вървят с маркови рамки, но Топалов е наясно, че не всеки може да си позволи скъпи модни брандове. Особено в малките населени места, където компанията има десетки много добри и лоялни клиенти.

Още докато изгражда бизнеса с търговията, Росен Топалов намира партньор с бранд, който се прави в Италия, с фантазията на италиански дизайнер, но не е скъп. Докато обикаля региона между Тревизо и Монтебелуна и Лонгароне, сърцето на оптическата индустрия, той попада на Тициано Пинчин –  собственик на малка бутикова фирма за рамки със собствени брандове Oxenber, Tipi Optical.

Пинчин сам предлага да стане съдружник на Топалов в бизнеса. Двамата регистрират обща фирма DIO, което на италиански означава Бог. Името изглежда провокативно, но означава Диоптрична Италианска Оптика. В продължение на 25 години Тициано Пинчин помага много сърцато за развитието на DIO.

Той притежава много ценни контакти в бранша, благодарение на което Топалов взема представителство на Marchon Eyewear – един от водещите световни производители и дистрибутори на премиум модни очила от известни дизайнери с брандове като Calvin Klein, Coach, DKNY, Lacoste, Liu Jo. Пинчин застава с подписа си като гарант, когато трябва да се купят машини, че ще бъдат платени навреме. За съжаление, преди няколко години Пинчин заболява и продава дяловете си на Топалов.

Макар да е извън бизнеса, той прави голям жест към бившия си партньор. Промотира пловдивската компания пред фамилия Фулкир, които току-що са влезли в бизнеса с очила. Карло Фулкир посещава фабриката в Пловдив, която обитава сива четириетажна сграда на тиха улица в центъра на Пловдив. След няколко часа, прекарани сред екипа в залите с автоматизираното производство, заявява: „Тук усещам позитивен дух на млади талантливи служители, инженери, говорещи чужди езици. Искам да работим заедно“.

В разговор с Топалов италианецът споделя, че е купил 100-годишния френски бранд Henry Jullien, символ на френската елегантност с висше майсторство в индустрията за очила. „Трябва ми точно такава малка фабрика като вашата, която да произвежда стъклата за златните рамки на Henry Jullien“, казва той. „Беше изпробвал нашите лещи и останал доволен – споделя Топалов. Ние направихме стъклата за три чифта очила Henry Jullien със златни рамки за френския президент Макрон.“

Само преди месец от Ivision Tech пращат в Пловдив чифт красиви рамки за смарт очила с вграден в рамките изкуствен интелект, който превежда на 160 езика, за да се правят стъклата. Топалов ги изважда от черната подплатена кутия в комплект с кабел за зареждане и обявява, че ще струват от порядъка на 500 евро без стъклата. И че с тях може да говори свободно на китайски, когато е на изложение в Китай. Той отбелязва също така, че след сделката с Ivision Tech DIO се преименува на Ivilens, защото от Borsa Italiana в Милано са коментирали, че няма как някой да купи мажоритарен дял от Бог. В новата конфигурация Ivilens се утвърждава като водеща компания, която предлага иновативни високотехнологични решения в областта на оптиката, със специален фокус смарт очилата. Освен това Топалов поема бизнес развитието за Европа на едно от звената във веригата на Ivision Tech – Ivision eyewear с офис в Милано, което вече намира място след водещите производители на очила на континента, с 30 хил. чифта маркови очила на ден – Celine, Dior, Fendy, Tom Ford, Yves Saint Laurent.

Ivilens също така взема изключителните права за дистрибуция на офталмологичните лещи на Leica в България и Северна Македония. Преди това Топалов посещава завода Leica в Германия, за да види как работи определено оборудване, преди да поръча същото, и на място се запознава с директора на Leica Eyecare: „Занесох му 3D албум за историята на Пловдив и той се влюби в града. Дойде тук и каза, че високо оценява работата ни. За мен е привилегия да работя с високотехнологични европейски компании с многомилионни обороти“.

Ivilens произвежда над 170 хил. броя поръчкови офталмологични стъкла и готови диоптрични лещи годишно, което носи 2.4 млн. лв. приходи за 2024 г. и съставлява близо 15% пазарен дял на вътрешния пазар. Изпълнителният директор разкрива, че освен всичко друго неговият екип подготвя уникален продукт – ограничена серия реставрирани винтидж слънчеви очила с дизайнерски рамки и стъкла с покрития, съобразени с оригиналната им естетика. Познава много ценители и колекционери на очила с характер и история, които ще проявят интерес. Той изважда малка кадифена торбичка с две стъкла вътре: „Аз надрасках и двете стъкла, след което приложихме нашата технология и възстановихме едното. Другото оставихме, за да се направи разликата.“

Откакто партньорството на Ivilens с Ivision Tech осигурява на пловдивската компания световен пазар, Росен Топалов работи с още по голям размах. Той задейства проект за нова сграда в Пловдив, по-голяма, защото „наистина ще има нужда от база за по-голямо производство“.