Богати на хартия, бедни в реалността: парадоксът на българското богатство*
Някои хора са богати, имат високи доходи и/или имущество. Други хора са бедни и не разполагат с подобни ресурси. Разграничението между тях сякаш е сравнително лесно. Обаче невинаги е така. Защото има и една растяща група от хора, които са едновременно и богати, и бедни.
Например нека разгледаме един човек, който едва свързва двата края от заплата до заплата (или пенсия). Той също така притежава огромен апартамент в София, плюс още един наследствен и два гаража, както и къща в провинцията, и още една наследствена къща на морето; също така десетки декари ниви и гори. Нищо не се продава и не се дава под наем, съответно имотите не се поддържат и западат, а гаражите се ползват за склад за ненужни вещи и за стара развалена волга. По доходи този човек е беден, обаче по имоти е милионер – т.е. богат-беден.
Има множество разновидности на тази ситуация, включително неразбирателства между наследници, пречещи на управление на имотите. С оглед на демографските тенденции най-вероятно подобни казуси ще стават по-разпространени. Броят на имотите в България е все по-голям в сравнение с населението в трудоспособна възраст и това съотношение тепърва ще расте.
Има и друг модел на богат-беден. Човек с много висок доход, който по всякакви критерии е богат. Обаче този човек взема твърде голям имот с ипотека и прави разточителен ремонт на кредит, купува твърде скъпи коли на лизинг, ходи на твърде много почивки в екзотични дестинации и когато не му достигат парите, твърде лесно посяга към кредитните карти. Големите имоти и скъпите коли са свързани с големи разходи, данъци и застраховки, а кредитните карти са с високи лихви. Резултатът е, че в един момент „богатият“ човек не може да свърже двата края. Богат ли си ако всеки месец трепериш дали ще успееш да платиш вноските по кредити?
Вариациите и в този случай са много. Например, помним преди 15 години когато вдигането на лихвите и влошената икономическа ситуация доведоха до невъзможност за обслужване на много кредити. Съответно много хора загубиха ипотекираните си имоти или лизинговите автомобили и въпреки това им останаха кредити за плащане. Сега сме в друга фаза на цикъла и лихвите са рекордно ниски, което стимулира лесния кредит и задлъжняването. И точно това се случва: ипотечни кредити, автомобилни лизинги, бързи кредити, потребителски кредити – всичко расте с високи темпове. Така че групата на задлъжнелите ще се увеличава, особено при обръщане на лихвения цикъл.
Като цяло, в повечето модели „богат-беден“ не става въпрос за фундаментален проблем с бедност, а по-скоро за липса на достатъчна финансова или правна грамотност. Съответно, колкото и заплетени да са тези казуси, те имат решение.
*Заглавието е на редакцията. Оригиналното заглавие на колонката на Георги Ангелов, публикувана в септемврийския брой на Forbes, е „Богат-беден“
