Защо 1/2 от екипа мрази тиймбилдинг активностите?

Всеки лидер мечтае за екип, който е като една добре смазана машина – отбор, който работи с лекота в креативна и вдъхновяваща среда. И когато някое от колелата в тази машина започне да скърца, решението изглежда очевидно – тиймбилдинг, който да разчупи ледовете. В крайна сметка това е логично: Ако в екипа има отношение и приятелство, ефективността ще се повиши. Но има една неприятна истина. 

Според проучване на LeadershipIQ 50% от служителите в компанията се чувстват некомфортно на такива събирания и възприемат тиймбилдинга по-скоро като “принудително забавление” и “парад на лицемерието”, отколкото като време за сближаване. Нещо повече – в този дял влизат най-наблюдателните и аналитични хора от екипа, на които може да се разчита най-много. И проблемът не е в това, че интровертните личности не искат да участват, а в това, че при по-голямата част от тиймбилдинг активностите изпъкват най-шумните, а не най-ценните кадри в компанията.

Изпит с оценки, а не забавление

Само помислете какви са най-важните качества, за да се справите блестящо с активностите по време на един тиймбилдинг – да сте общителни, спонтанни, забавни, да не се страхувате от публични изяви. И докато това може да се окаже полезно при различни игри като “лов на съкровища”, тези качества по никакъв начин не кореспондират с лидерските ви способности, аналитичния ви ум или далновидността ви. Затова и много професионалисти и интровертни по природа личности се ужасяват всякакви тиймбилдинг активности.

Изследванията показват, че тези екипни събития всъщност не постигат целта си, защото претопяват индивидуалните качества в един универсален калъп. Хората, които се хранят от вниманието, блестят, докато онези, които предпочитат да допринасят чрез тихо майсторство, се чувстват невидими или по-лошо – представят се неавтентично под натиска на социума. 

Когато приравняваме “доброто екипно взаимодействие“ с “екстровертно поведение“, пренебрегваме именно онова разнообразие от роли, което прави великите екипи успешни.

Скритата наука зад екипните провали

Според проучването Team Effectiveness & Frustrations на Leadership IQ, което обхваща 6 821 лидери и служители, повечето от екипите не се “чупят” заради негативни нагласи или ниско ниво на доверие, а защото липсват критични роли. Само 35% вярват, че “мечтаният отбор“ от високоефективни хора превъзхожда останалите, а едва 25 на сто смятат, че ангажиментите на екипите им се изпълняват навреме.

Изводът е ясен – решението е в баланса.

Пет са основните роли, присъстващи в почти всеки един високоефективен екип. И когато някоя от тях липсва или е подценена, резултатността остава ниска, без значение колко тиймбилдинг активности организирате.

• Директорите вземат трудните решения и стимулират екипа да се развива.
• Дейците спазват сроковете, свършват задачите си качествено.
• Организаторите въвеждат ред в хаоса чрез системи и процеси.
• Хармонизаторите пазят взаимоотношенията и потушават напреженията.
• Новаторите оспорват статуквото и разширяват границите.

Защо интровертите се дистанцират по време на тиймбилдинг?

Интровертите в екипа често заемат ролите на дейци, организатори или аналитични новатори. Те предпочитат структурирана работа пред спонтанни изяви и изграждат отношения най-добре чрез общи цели, а не чрез игри и забавления.

Традиционните тиймбилдинг активности имат склонността да поставят в центъра по-скоро хармонизаторите и екстровертните директори – хората, които се зареждат от груповите взаимодействия и видимия ентусиазъм в екипа. Този дисбаланс означава, че по-тихите гласове (например тези, които улавят грешките, спазват сроковете или виждат дългосрочните последици от дадени решения) остават в периферията и се връщат на работа изтощени и дистанцирани.

“Тиймбилдинг игрите ме карат да се чувствам сякаш ме оценяват по това колко съм общителен, а не по това колко всъщност допринасям”, казват участници в изследването.

Иронията е, че именно тези хора често са “лепилото“, което държи екипът заедно. Те тихо осигуряват последователност, предотвратяват хаоса и откриват рисковете преди да ескалират.

Фокус върху ролите

Компаниите инвестират милиарди долари годишно в работилници за изграждане на доверие в екипа и тиймбилдинг активности – корпоративният еквивалент на лекарите в XIX век, които предписват дишане на чист въздух за лечение на туберкулоза.

Както показват изследванията, тези интервенции не са вредни и могат да бъдат полезни, но не решават основния проблем – истинската причина за нефункционалните екипи не е липсата на забавление, а липсата на баланс.

Когато в екипа липсват хармонизатори, конфликтите тлеят. Без новатори няма развитие. Без организатори проектите колабират под тежестта на вътрешния хаос, а когато дейците и организаторите се чувстват пренебрегнати и изключени, те се дистанцират – тихо, но категорично. 

Ето защо въпреки безбройните тиймбилдинг активности, много организации страдат от ниско ниво на ангажираност в екипите и висока степен на бърнаут. Причината – фундаментално объркване на повърхностната сплотеност с функционалното сътрудничество.

Истинският тиймбилдинг се случва в реална работна среда. Ако искате да изградите страхотен екип, пропуснете забавните тиймбилдинг активности и започнете с въпроса: Кои роли липсват? 

Един директор може да осъзнае, че резултатите и решенията идват бавно, защото в екипа липсва организатор, който да утвърждава процесите. Един деец може да се чувства фрустриран, че вниманието му към детайлите остава незабелязано, докато шумните в екипа доминират по време на срещи. Хармонизаторите могат да забележат, че интровертите се отдръпват, защото няма пространство за тих принос. 

Истинското сближаване на екипа се случва тогава, когато помогнете на хората да използват своите предимства – онези качества, които ги правят най-добри в нещо конкретно, дори да не са най-добри във всичко. Тогава всеки – от визионерите екстроверти до тихите анализатори, ще намерят начин да допринесат по смислен начин.

Ако тиймбилдингът насилва ентусиазмът, вероятно отчуждава важен човек от екипа. По-добрият подход е да създадете упражнения, които отразяват реални предизвикателства и уважават различните стилове на работа. Тези активности не просто забавляват – те показват как всяка роля се проявява, когато залозите са високи. Опитайте спринтове за решаване на проблеми, които позволяват на новаторите да представят идеи, докато организаторите управляват процеса. Опитайте симулатори за вземане на решения, които позволяват на директорите и дейците да си сътрудничат в среда на реалистични ограничения. Създайте сценарий за разрешаване на конфликти, които дават възможност на хармонизаторите да упражняват и поддържат доверието в режим на напрежение. 

Интровертите не мразят екипите. Мразят тиймбилдинга, който обърква силата на гласовитите с добавената стойност. Най-добрите лидери не се опитват да създават мнимо усещане за единство, а насърчават автентичното разнообразие. Те знаят, че екипът процъфтява тогава, когато всяка роля има пространство да допринася. 

Затова – преди да планирате следващия тиймбилдинг, прескочете вечерята с викторина и започнете с диагностика на истинските дефицити в екипа си. Защото най-мощният начин да накарате хората да се чувстват свързани не е да ги принудите да пеят караоке, а да им покажете, че имат значение.