Бизнесът и държавите инвестират милиарди в автоматизацията и дигитална трансформация. Къде е България?
Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Все по-голямо място в сърцето на световни бизнес заемат AI решенията и автоматизацията. През 2024 г. бизнесът с индустриален изкуствен интелект и автоматизация беше оценен на поне 200 млрд. долара. Очаква до 2030 г. тази сума да нарасне до 400 млрд. долара или дори повече. Изглежда обаче не става дума само за дигитална трансформация, а за фундаментална промяна в бизнес философията на световните корпорации и начина, по който те функционират, растат и се конкурират. На този фон в България бе предложена Стратегия за цифрова трансформация – документ, в чието създаване не е участвала предприемаческата екосистема у нас.
По данни на Schneider Electric – глобален лидер в сферата на електрификацията, автоматизацията и дигитализацията, за последните пет години делът на компаниите, които прилагат AI решения, е нараснал със 78%, а през 2025 г. три пъти повече хора използват AI инструменти спрямо 2020 г. Според Schneider Electric до края на десетилетието ще бъдат внедрени три пъти повече IoT решения и AI устройства в предприятията. Разходите за индустриален AI в сектори като автомобилостроене, фармация и градско планиране растат изключително бързо, като тенденцията е сумите да се повишат експоненциално.
Водещи доставчици на индустриален софтуер – ABB, Emerson, Honeywell, Schneider Electric и Yokogawa, вече яростно се конкурират на бързо растящия многомилиарден пазар, като предлагат интелигентни екосистеми, анализ на данни в реално време устойчивост на системите и ефективност по-висока пропускателна способност. Настоящите тенденции показват, че този стремеж е налице и в други сектори – енергийните компании вече не се въздържат от подобни инвестиции, макар да започнаха относително бавно. Така например през ноември миналата година енергийният гигант на Абу Даби ADNOC изненада сектора, обявявайки старта на пилотен проект за внедряване на AI агент в партньорство с Microsoft и AiQ. AI решенията в енергийния сектор имат сериозен потенциал. Топ 20 на водещите енергийни компании в света вече имат стратегия за внедряване на изкуствен интелект, който би могъл да подобри пропускателната способност в рафинериите, профилактиката на електроцентралите, да оптимизира дебита на петрол и др.
Не става дума обаче само за индустрии. Мащабът е значително по-голям и се простира в цели държави. Всички страни от Г7 предприеха категорични стъпки към изграждане на AI инфраструктура. В рамките на ОИСР практически всички правителства направиха същото, редом с Китай и Индия. Цели суперкомпютри се посвещават на разработката на мощни AI модели, като последният пример е Дания, която през октомври 2024 г. представи първия си суперкомпютър Gefion – NVIDIA DGX SuperPOD.
КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ
Проучване на Siemens България и Германо-Българска индустриално-търговска камара от юни показа, че бизнесът у нас вижда дигитализацията като средство за растеж, но в същото време процесът върви с прекалено бавни темпове.
Основната причина за това разминаване е липсата на разбиране, че инвестициите в дигитализацията са въпрос на дългосрочна стратегия. И макар зад този подход да има икономическа логика, грешната фиксация води до пропуснати дългосрочни ползи, свързани с трансформацията на бизнес модели, създаване на стойност и постигането на устойчивост.
СТРАТЕГИЯ ЗА ЦИФРОВА ТРАНСФОРМАЦИЯ
В края на октомври приключва общественото обсъждане на “Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026–2030“. Основната й цел е до 2030 г. да се изгради екосистема, която създава високотехнологични компании със статут на еднорози – предприятия с оценка над 1 млрд. долара. Предприемаческата общност обаче не е била въвлечена в този процес, заяви за Forbes България Добромир Иванов от BESCO.
Това е проблем, особено предвид амбициите документът да служи за пътна карта за дигиталната трансформация на българския бизнес. Стратегията залага редица мерки, които да стимулират внедряването на нови технологични решения, които да увеличат продуктивността и да стимулират конкуренцията. Мерките целят да насърчат предприятията да интегрират дигитални технологии и решения в производството и управлението си, като по този начин повишат продуктивността и излязат на нови пазари. За да подкрепи бизнеса, държавата залага и на развитие на кадри – от базови дигитални умения до обучени ИКТ специалисти, които да осигурят необходимия талант за мащабно внедряване на технологии.
Общественото обсждане приключва на 30 октомври.
