България е втора в ЕС по ръст на цените на газа, но остава сред лидерите по най-евтин ток
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Цените на енергията в Европейския съюз (ЕС) през първата половина на 2025 г. остават сравнително стабилни, но новите данни на Евростат разкриват значителни различия между държавите. България изпъква с един от най-големите годишни ръстове в цените на газа за домакинствата, докато същевременно запазва позиция сред страните с най-евтин ток.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Средната цена на газа в ЕС спада с 8.1% до 11.43 евро за 100 кВтч спрямо първата половина на 2024 г.
- Цените на газа за домакинствата варираха значително в ЕС. Швеция отчете най-високите стойности – 21.30 евро за 100 kWh, следвана от Нидерландия (16.17 евро) и Дания (13,06 евро). За разлика от тях Унгария (3.07 евро за 100 kWh), Хърватия (4.61 евро) и Румъния (5.59 евро) регистрираха най-ниските цени.
- В сравнение с първата половина на 2024 г. най-големите увеличения в национални валути са отчетени в Естония (+23.9%), България (+23.6%) и Швеция (+20.9%), докато най-големите понижения са в Словения (-12.7%), Австрия (-11.5%) и Чехия (-10.9%).
- Изразени в стандарти на покупателната способност (PPS), най-високите цени на природния газ за домакинствата са наблюдавани в Швеция (17.55), Португалия (15.34) и Нидерландия (13.80). Най-ниските цени по PPS са в Унгария (4.43), Хърватия (6.47) и Люксембург (7.04). В България цената е 12.46.
- Средната цена на електроенергията в ЕС намалява леко с 0.5% до 28.72 евро за 100 кВтч.
- България е на трето място сред най-евтините пазари на електроенергия – 13 евро за 100 кВтч, като по-ниски цени има само в Унгария и Малта.
- Най-скъпият ток се отчита в Германия (38.35 евро за 100 кВтч), следвана от Белгия и Дания.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Контрастът между евтиния ток и поскъпналия газ поставя домакинствата в България в сложна енергийна ситуация. Докато електроенергията остава един от най-достъпните ресурси в ЕС, природният газ се превръща в основен източник на тежест за бюджетите, движен от намаляващи субсидии, растящи данъци и чувствителност към международните цени. Това оформя двуполюсна картина – относително стабилни разходи за електричество, но нарастващ натиск при отоплението.
Ако поскъпването на газа се запази, именно той ще бъде ключовият фактор за ръста на енергийните разходи през идния отоплителен сезон. Евтиният ток осигурява известен баланс, но устойчивостта на домакинствата ще зависи от ефективността на мерките за подкрепа и евентуалната диверсификация към други енергийни източници.
