България губи позиции в глобалната стартъп екосистема, но остава първа на Балканите

Страната ни губи четири позиции и е класирана на 41-во място според Startup Ecosystem Report 2025, изготвен от StartupBlink (глобална изследователска платформа), но все още е първа между намерилите място в класацията балкански страни. Според доклада страната ни дори отбелязва спад от 0.8% спрямо предходната година има актив от 6.375 точки, а това е и един от малкото негативни растежи между топ 45.

След нас сред балканските страни е Гърция с впечатляващ растеж от12.1%, следвана от Румъния, Хърватия и Сърбия, като и трите имат негативен темп на растеж. Негативният тренд след близките до нас страни е най-силен в Славения, която има -20.2% спрямо предходния период, а при Северна Македония спада е 1.5%. Със сериозен ръст от 27.8% впечатлява Босна и Херцеговина.

“Въпреки че България има сравнително малък пазар, тя изпълнява редица ключови условия за стабилна стартъп екосистема: силна дигитална инфраструктура, разнообразие от програми за подкрепа и висококвалифициран технологичен талант. В страната е изградена здрава среда за развитие на стартиращи компании с множество успешни акселератори и инкубатори”, се казва в доклада по отношение на нашата страна.

Спрямо страните от Европейския съюз, България губи една позиция до 19-то място, и е седма в Източна Европа. По отношение на глобалната класация, страната ни губи позиции от 2021 г. насам, и изключение на 2024 г., когато сме били едно място нагоре. За поредна година сред източноевропейските страни (според доклада) водач е Естония, която е и 11 в глобалната класация.

В Startup Ecosystem Report 2025 се отбелязва, че България има един еднорог и това важен етап от развитието на екосистемата, постигнат през 2022 г., като това е внесло нов импулс и е привлякло вниманието на американски и западноевропейски фондове за рисков капитал. През 2024 г. по данни от доклада общото финансиране в стартъп екосистемата е 77.7 млн. долара.

В доклада се отбелязва още, че българската стартъп екосистема е подходяща за европейски предприемачи и дигитални номади, които са привлечени от ниските разходи за живот и разумните, ефективни данъчни стимули, предлагани от публичния сектор. “България поддържа едни от най-ниските данъчни ставки върху доходите на физически лица и корпоративните печалби в ЕС, което подпомага привличането както на чуждестранни инвеститори, така и на висококвалифицирани технологични специалисти”, допълват от StartupBlink.

Въпреки окуражаващото развитие, екосистемата у нас продължава да се сблъсква със структурни предизвикателства. “Силната роля на България като ИТ аутсорсинг център означава, че много талантливи специалисти предпочитат стабилни и добре платени позиции във водещи чуждестранни компании, което прави предприемачеството по-рядко избран кариерен път”, пише в доклада.

В доклада е отбелязана и работата на българската предприемаческа асоциация BESCO, като отличен пример за мозъчен тръст на стартъп екосистемата, който работи с публичния сектор за формиране на политики, свързани със стартъпите, и подобряване на макроикономическата среда.

“България остава стабилна – макар растежът да е минимален, преднината от 25% пред Гърция ни държи на върха в региона. Но достатъчно ли е това, за да бъдем конкурентоспособни на глобално ниво? BESCO вярва, че стартъпите на Балканите имат потенциал, но е време да се замислим: как можем да ускорим растежа и да превърнем регионалната стабилност в истински глобален успех?”, питат от BESCO в коментар в LinkedIn.

През тази година има два български града в топ 1000 на градовете – София и Варна, съответно на 129-то и 569-то място. Пловдив е със спад от 212 позиции и вече е на 1189-то място.

Световните първенци

Глобалната класация се оглавява от САЩ, като първата тройка от предходната година се запазва, със втора позиция за Великобритания и трета за Израел. Сингапур печели едно място и е на четвърта позиция, а петорката се затваря от Канада.

Най-впечатляващ годишен ръст от 236.8% има Саудитска Арабия, което позволява скок със 27 места до 38-ма позиция.