Външният дълг на Държавно управление нараства с почти 73% за година

Излизането на България два пъти на външните дългови пазари през тази година се отразява сериозно на размера на брутният външен дълг на сектор Държавно управление, който се повишава със 72.7% за последната година, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ) в края на август 2025 г. В края на август тази година размерът му е 17.687 млрд. евро (15.8% от БВП), като се повишава със 7.445 млрд. евро спрямо същия месец на миналата година (когато е бил 10.242 млрд. евро или 9.8% от БВП).

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Държавният дълг е и с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33% към края на август 2025 г., при 23% към август 2024 г.
• Само за 2025 г. държавата взе нов външен дълг за 7.2 млрд. евро. Първо, в края на април бяха емитирани две емисии облигации за 4 млрд. евро, а на 15 юли бяха продадени облигации на два транша за общо 3.2 млрд. евро.
• Въпреки нарастването на външните задължения, все още България е сред челната тройка сред страните от Европейския съюз с най-малък държавен дълг спрямо БВП.
• Общият нов държавен дълг (външен и вътрешен) е около 17.08 млрд. лв., много близо до пределния максимален размер, който може да бъде поет през годината. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година са заложени 18.9 млрд. лв.
• Очакванията на икономисти са заради нарастващите дефицити, и необходимостта от финансирането им, през следващите години външния държавен дълг да нарастне сериозно. Според рамката за следващите години, се предвижда държавният дълг да достигне до 61.7 млрд. лв. (28.6 на сто от БВП) през 2025 г., 72.4 млрд. лв. (31.9% от БВП) през 2026 г., 81.5 млрд. лв. (34.3 на сто от БВП) през 2027 г. и 88.9 млрд. лв. (36% от БВП) през 2028 година.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

Брутният външен дълг в края на август 2025 г. достига 53.606 млрд. евро (съотношение 47.7% от БВП), с 9.015 млрд. евро (20.2%) повече в сравнение с края на август 2024 г. Тези данни на БНБ показват, че освен дълга на държавата се повишават и задълженията на други институции. В сектор Други парично-финансови институции (който включва банки и фондове на паричния пазар), повишението за година е с 1.133 млрд. евро до 7.613 млрд. евро, а при Други сектори (фирми) увеличението на общия външен дълг е  с 849.1 млн. евро до 13.595 млрд. евро.

Вътрешнофирменото кредитиране намалява в края на август спрямо август 2024 г. с 429.3 млн. евро до 12.772 млрд. евро. Външните задължения на Централната банка достигат 1.939 млрд. евро, с нарастване от 18 млн. евро спрямо края на август 2024 г.

Дългосрочните задължения са в размер на 44.905 млрд. евро, като нарастват с 8.512 млрд. евро спрямо края на август 2024 г. В евро са деноминирани 80% от брутните външни задължения, при 79.5% година по-рано.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Нетният външен дълг (разликата между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи) в края на юни 2025 г. е отрицателен в размер на 32.521 млрд. евро, като

намалява отрицателната си стойност с 820.4 млн. евро спрямо края на юни 2024 г., когато е бил с отрицателна стойност от 33.342 млрд. евро. Според данните на БНБ, промяната се дължи на по-голямото увеличение на брутния външен дълг спрямо нарастването на брутните външни активи (със 7.107 млрд. евро за година).