Има ли проблем с външния дълг
По някаква причина публикациите, посветени на данните за брутния външен дълг на страната към средата на 2025 г., се отличаваха с характерното за българските медии, дори специализираните, търсене на сензационно проблемни гледни точки към случващото се.
И със също толкова характерното плъзгане по повърхността. В случая, като сензационно проблемно се разглеждаше увеличението на брутната финансова задлъжнялост на българските стопански деятели, което било няколко милиарда евро само за около два месеца. И това е взето като повод за отвинтване на фантазиите и спекулативните сценарии от типа на какво би станало, ако тази тенденция продължи дълго време.
Иронията е, че проблем с външната задлъжнялост на България действително може да бъде реалистично и сериозно формулиран, но той няма да има много общо с размера на брутния външен дълг, нито с неговата динамика, а още по-малко ще се поддава на сензационни заглавия. Подобен разказ за истински проблем би бил наистина само хипотеза на този етап, но такава, която си струва да се има предвид. Но тази хипотеза е скрита на поне две дълбочини под повърхността.
От една страна, напълно вярно е, че брутната финансова задлъжнялост на страната (този термин обхваща далеч не само държавата, а и всички физически и юридически лица, включително финансовата система) в момента расте и вероятно ще продължи да го прави.
Данните за 53 млрд. евро брутен външен дълг са към края на юни 2025 г., а оттогава само държавата емитира поне още няколко милиарда дълг и идващите данни несъмнено ще го отразят. Няма да е голяма изненада, ако скоро достигнат дори 57 млрд. Въпросът е дали и доколко това може да създаде проблем.
В икономиката абсолютният размер е винаги само една, при това често маловажна, страна от всяко наблюдение. Другата му страна е съотношението между дадения икономически показател и други релевантни показатели. При брутния външен дълг важното съотношение е към брутния вътрешен продукт. С последните данни то достига почти точно 50%, като вероятно ще надмине това ниво с малко през следващите тримесечия. Преди 15 години това съотношение е било над 100%, преди 10 години – над 80%, преди 5 години – над 60%. В нито един момент през последните 15 години значително по-високите нива на външна задлъжнялост на българите не е създавало видим макроикономически проблем. Едва ли ще създаде и сега, въпреки покачването.
Но брутният външен дълг (задлъжнялостта на българите към останалия свят) и неговото доста ниско в исторически план съотношение спрямо БВП, е само една страна от целия въпрос за финансовите взаимоотношения на българите с останалия свят. Другата страна е брутната задлъжнялост на останалия свят към българите.
А тя е, по съпътстващите данни на БНБ, макар все още само към март 2025, 83 млрд. евро. Българите са нетен кредитор на света с над 30 млрд. евро. При това все по-голям нетен кредитор, доколкото нетният кредит на българите към останалия свят е нараснал през последните 5 години с над 12 млрд. евро. Съотношението към БВП също е нараснало значително.
Обратната страна на това, че някъде около 2016 българите са станали нетен кредитор на останалия свят е, че тези спестявания напускат България и не участват в капитализирането на нейната икономика. Подобно развитие спокойно би могло да е сред основните отговори на въпроса защо образуването на основен капитал в България продължава упорито да стои около и под 20% от БВП, което със сигурност е дългосрочен проблем пред по-нататъшния растеж на икономиката. Ако тази хипотеза има някаква близост до действителността, то това би било един истински, и голям, проблем за българската икономика и нейните перспективи. Нещо, което наистина би си струвало да се обсъжда.
