Gunvor предупреди за пазарен шок и недостиг на горива в Европа заради казуса с “Лукойл”

Европа е изправена пред риск от загуба на работни места и прекъсване на доставките на горива, ако бъде блокирана амбициозната сделка на швейцарската търговска компания Gunvor за придобиването на чуждестранни активи на руския енергиен гигант “Лукойл“, предупреди интервю за Financial Times изпълнителният директор на швейцарската компания Торбьорн Тьорнквист.

Сделката е на стойност 22 млрд. долара. За нея се разбра в края на октомври, когато “Лукойл” съобщи, че е получила оферта от швейцарския търговец на суровини за покупка на всички активи на руския енергиен гигант в Европа. Новината се появи буквално часове, след като руският енергиен гигант обяви, че ще продаде активите си в Европа заради американските санкции. 

Европейските и българските власти засега уверяват, че няма риск за доставките на горива. Миналата седмица обаче депутатите в Народното събрание приеха временна забрана за износа на нефтопродукти до държави в ЕС с мотив да се ограничи спекулата на цените заради американските санкции.

Планираното придобиване обхваща рафинериите на “Лукойл“ в България и Румъния, мрежи от бензиностанции в Европа и САЩ, както и петролни и газови находища в Близкия изток, Централна Азия и Африка.

Докато регулаторите в САЩ, Обединеното кралство и Швейцария все още оценяват дали сделката може да бъде одобрена, Торбьорн Тьорнквист, главен изпълнителен директор на Gunvor, заяви за Financial Times, че разрешителните трябва спешно да бъдат издадени, за да не се стигне до смущения в доставките на горива, когато на 21 ноември влязат в сила новите американски санкции срещу “Роснефт“ и “Лукойл“.

“Мащабът на тази сделка изисква сериозна регулаторна работа. Не може да бъде приключена за две седмици. Международните операции на “Лукойл” са напълно парализирани – никой не може да прави сделки с тях. Много работни места са заложени на карта и мощностите могат да бъдат сериозно засегнати”, предупреждава Тьорнквист.

Рафинерията на “Лукойл“ в Бургас осигурява над две трети от горивните доставки на България, а съоръжението Petrotel в Румъния отговаря за около една трета от рафиниращия капацитет на страната.

Бързината и мащабът на сделката изненадаха пазарите на суровини и породиха въпроси относно нейната финансова осъществимост и прозрачност. Някои конкуренти се питат как Gunvor, чийто капитал е едва 6.6 млрд. долара към края на първото полугодие, ще осигури финансиране за подобна покупка.

Една от възможностите е сделката да бъде изплатена поетапно, използвайки приходите от новопридобитите активи. Gunvor може да действа и като временен попечител на активите, които “Лукойл“ възнамерява да си върне след края на войната. От ръководството на швейцарската компания отказват да коментират как Gunvor ще финансира сделката, но отричат спекулациите, че активите ще се върнат при руския енергиен гигант.

“В документите ясно е посочено, че няма абсолютно никаква възможност тази сделка да бъде обърната, дори ако санкциите бъдат вдигнати. Това е невъзможно,“ заявява Тьорнквист за FT.

Сделката възражда спекулации за историческите връзки на Gunvor с Кремъл, като изглежда остава отворена възможността Gunvor впоследствие да реши, че част от активите на “Лукойл“ биха били по-подходящи за други собственици. 

Компанията е основана в края на 90-те години от Тьорнквист и Генадий Тимченко – дългогодишен съюзник на руския президент Владимир Путин. В годините Gunvor бързо се превърна в един от водещите световни търговци на петрол, обработващ над една четвърт от руския морски износ на суров петрол, и се смята за компания с близки връзки с Кремъл.

След анексирането на Крим през 2014 г. САЩ обвиниха, че Путин има личен финансов интерес в компанията – твърдение, което Gunvor отрече. Вашингтон наложи санкции на Тимченко, който впоследствие продаде своя дял на Тьорнквист. Оттогава Gunvor се стреми да се дистанцира от Русия, продавайки или закривайки почти всички свои операции в страната, включително 30-процентния си дял в миньорската компания Kolmar. Компанията запази само 26% миноритарен дял в нефтения терминал Уст-Луга, близо до границата с Естония, като за Financial Times от Gunvor посочват, че са обмисляли продажба и на този дял, но не е било практически и юридически възможно.

По времето на сделката с Kolmar компанията се ръководи от Сергей Цивилев – днешният министър на енергетиката на Русия и съпруг на братовчедка на Путин. С годините той увеличава дела си до 70%, а по-късно го прехвърля на съпругата си, макар да не е ясно дали тя все още го притежава.

Gunvor твърди, че Тимченко не е участвал в сделката с “Лукойл“, която почти сигурно е изисквала лично одобрение от Владимир Путин.

Докато се стреми да се дистанцира от Русия, Gunvor постепенно засилва присъствието си в САЩ. Компанията вече има офис с около 200 служители, генериращ близо 30% от продажбите, финансиран с близо 3 млрд. долара кредит от международни банки, водени от Citibank. Миналата година Gunvor продаде и облигации за близо 400 млн. долара на американски институции. Според експерти Gunvor може да се опита да спечели одобрението на Вашингтон за сделката, като увери Белия дом, че ще изолира бизнеса и ще използва изцяло американски банки и адвокатски кантори занапред.