Как данък дивидент ще ощети и индивидуалните инвеститори

Промяната в облагането на дивидентите, заложена в проекта за бюджет за 2026 г., а именно повишаване на ставката от 5 на 10 на сто, се превърна в един от най-обсъжданите параметри в план-сметката на държавата. Бизнесът, и особено стартъп екосистемата посочиха своите доводи защо това не е добре да се прави, както до какви негативни ефекти за компаниите ще доведе. В същото време обаче малко внимание бе обърнато на това какъв ще бъде ефекта на този повишен данък върху индивидуалните инвеститори.

Индивидуалните инвеститори (и акционери) обаче са също толкова важни за прохождащите, а дори и за развиващите се компании, колкото са и институционалните и рисковите фондове. Много често при набиране на свеж ресурс от млади компании, физическите лица имат по-голям принос отколкото юридическите. Пример за това са немалко случаи на активно участие на физически лица в първичните и вторични публични предлагания на Българска фондова борса и особено на пазара за растеж на малки и средни предприятия beam, както и увеличаващата се общност от бизнес ангели, инвестиращи в непублични компании.

Не малко са и случаите, когато получен дивидент не се харчи от получателя, а се инвестира отново в ценни книжа, с очаквания за доходност. И след това, ако по новата инвестиция има доход (дивидент), той отново се облага (потенциално двойно, ако предложената промяна се приеме).

Какво всъщност казва проектът за бюджет за следващата година? В мотивите към законопроекта се посочва, че “увеличеният размер на ставката на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове на физически и юридически лица от 5 на 10 на сто се очаква да генерира допълнителни приходи в размер на 340 млн. евро през 2026 г.”.

Това означава, че дори и без увеличение на ставката, се предвижда да бъдат събрани основни 340 млн. евро. И ако сметката е вярна, то очакванията на министерството на финансите са за удвояване на приходите – т.е. 680 млн. евро от данък дивидент за 2026 г. Което пък означава очакване, че изплатените дивиденти за 2026 г. ще достигнат 6.8 млрд. евро.

В същото време се посочва, че от данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица се очакват 86.3 млн. евро.

В мотивите се казва, че по отношение на постъпленията от данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица прогнозите отчитат изпълнението на този данък през 2025 г. и предходните години, състоянието на икономиката, предприетите мерки от правителството, както и провежданите тематични кампании за контрол от страна на органите по приходите.

На каква база стъпват прогнозните приходи?

За изпълнението на този данък за 2025 г. няма публикувани данни, но има такива за 2024 г. Те показват, че през 2024 г. “Данък върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица” е донесъл 126 млн. лв. Справката посочва, че от “дивидентите и ликвидационните дялове на местни юридически лица” идват 20 млн лв., а 105 млн. лв са от “данък при източника върху доходи на чуждестранни юридически лица”.

В отчета се посочва, че от “данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на физически лица” прихода е 596 млн. лв.

Тоест през 2024 г. общо от физически и юридически лица са събрани 616 млн. лв. или 315 млн. евро при 5% данък. Така става ясно на какво са базирани очакванията за допълнителни приходи.

Но дали това може да се случи реално?

Мотивите на Министерство на финансите са, че “мярката е изготвена с цел запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната. Повишаването на ставката ще доведе до пряко увеличение на постъпленията в бюджета, както и до повишаване на данъчната справедливост, тъй като дивидентите са доход от капитал, обичайно концентриран в по-високите доходни групи. Предвид това ще се постигне по-справедливо разпределение на данъчната тежест, така че доходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано. В среда с растящи социални и икономически предизвикателства, увеличението на данъка върху дивидента ще се използва като инструмент за финансиране на приоритетните държавни политики”.

Къде е противоречието?

 И тук идва противоречието. Постоянно се декларира амбиция за повишаване на инвестиционната култура на българите (дори и от управляващите), като част от това включва инвестиции в акции и дялове на български компании. В същото време с подобни мерки се намалява доходът, който може да се получи от тези инвестиции. Което пък може да доведе и намаляване на инвестиционната активност, както от институционални, така и от индивидуални инвеститори. Защото голяма част от индивидуалните инвеститори първо са реализирали доход от труд (вече обложен), и след това са инвестирали този доход.

В допълнение: При подобни мерки не е сигурно и дали акционерните дружества ще продължат да изплащат дивиденти както досега или ще намерят други форми на разпределение на печалбата си. По-добре е да се създадат повече възможности за инвестиции в компании, които да реализират положителен финансов резултат. А след разпределението му като дивидент, по естествен начин дори и при сегашната ставка от 5% приходите от този данък да се увеличат.