Откъде идва инфлацията?

Най-общо, теорията подкрепя хипотезата, че в един отворен общ пазар в по-бедните региони, ако успяват да постигнат по-висок икономически растеж, ще наблюдаваме както сближаване на доходите, така и постепенно изравняване на цените с нивата в по-богатите региони. Това се случва вече поне две десетилетия в Централна и Източна Европа. Но все пак това е „голямата картина“. Така например България постигаше реална конвергенция в периода 2010-2019 г., но инфлацията беше приблизително същата като средната за ЕС. 

Какво се случва през последните месеци и защо инфлацията в България е сравнително висока? На повърхността виждаме четири причини. За разлика от 2021-2022 г., когато почти изцяло можем да отдадем инфлацията на поскъпване на газ, петрол, зърнени култури, метали и т.н., този път двигател не са международните цени на енергоносители, храни и други суровини. И да оставим настрана промените в регулираните цени на електроенергия и вода, които се повишиха по своя си логика.

От страна на вътрешното търсене в момента се натрупва въздействието на два фактора – изключително експанзионистична фискална политика и продължаващ бърз ръст на банковото кредитиране. Бюджетният дефицит тази година вероятно ще достигне 4.5% от БВП, и по-важното – ще е резултат най-вече от огромно нарастване на публичните разходи. За първите пет месеца средният ръст на разходите за персонал в бюджета е над 20% на годишна база, а в някои ведомства надхвърля 30%. Но освен пряк ефект, увеличаването на възнагражденията в обществения сектор е натиск върху разходите за труд и в частния сектор. 

Кредитната експанзия е другият важен фактор, и особено жилищното кредитиране. Ако банките увеличават кредитирането в среда на висока безработица и застинал имотен пазар, първоначалният ефект е благоприятен. Появява се платежоспособно търсене, това отключва непродадени имоти и става възможно довършване на замразени обекти. Междувременно се активизира строителството, то поема част от безработицата, увеличава се търсенето на строителни материали и свързани услуги. Но в прегряваща икономика с практически нулева безработица последиците са съвсем различни. Последните месеци имаме ново ипотечно кредитиране от близо милиард на месец, цените на жилищата растат с двуцифрени темпове на годишна база. За собствениците имаме „ефект на богатството“ – те усещат, че стойността на активите им нараства постоянно, което им дава увереност да харчат повече за стоки и услуги.

От страна на предлагането безспорен фактор е увеличаването на цената на труда. Доколкото инвестициите и иновациите могат да повишат производителността със скорост, дори по-висока от промяната в заплатите, за някои услуги, които са практически изцяло базирани на труд, това не е възможно. Затова и в растяща икономика тези услуги поскъпват заедно с ръста на възнагражденията.

Има обаче и структурни пречки от страна на предлагането. В продължителен период се случваха промени, усилващи конкуренцията. Голяма трансформация бе присъединяването към общия пазар на ЕС, към това трябва да добавим и появата на изцяло нови играчи като големите търговски вериги. Отделно, през последното десетилетие видяхме и бум в онлайн търговията. Всички тези процеси едновременно засилваха конкуренцията и повишаваха ефективността на предлагането, което задържаше и дори понижаваше цените. Но ефектът от тези промени постепенно се изчерпа. И тъй като в определени дейности бариерите пред навлизане на нови участници са сравнително високи, това се отрази в повишаване на цените за потребителите. 

Успокояващото е, че към момента диференциалът със средната инфлация в ЕС е 1 до 1.5 процентни пункта, и България е далеч например от случващото се в Румъния. Важното в средносрочен план обаче е управляващите да водят икономическа политика, стимулираща инвестициите и конкуренцията.