Какво ще се случи с държавния бюджет?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Бюджетната процедура не е блокирана, като още тази седмица се очаква да се проведе тристранен съвет и план-сметката за следващата година да влезе за разглеждане в Народното събрание, заяви пред журналисти премиерът Росен Желязков. Въпреки това обаче бизнесът и работодателските организации продължават да са против заложените в държавния бюджет параметри, които предвиждат завишени социални разходи и промени в данъчната политика.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- При обсъжданията има обмяна на мнения, но социалният диалог изисква баланс между интересите на различните страни, посочи Росен Желязков.
- Според него план-сметката за следващата година трябва да отговори на страховете на обществото – да няма висока инфлация и намаляване на доходите, като същевременно инвестициите в инфраструктура продължат.
- Приходната част според думите на Желадков е ключова за изпълнението на бюджета, като ако някой от посочените източници отпадне, трябва да се посочат алтернативи.
- По отношение на държавния дълг той увери, че няма риск от навлизане в дългова спирала, като референтната стойност е 60% от БВП. Според Желязков обаче правителството няма да позволи да се стигне до там.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Правителството има правото да внесе проект на бюджет, а парламентът – да го приеме. Тристранният диалог е важен за координация и за постигане на социален баланс, но не може да ограничава правителството“, посочи Желязков, цитиран от БТА.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Миналата седмица заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) се провали, след като работодателските организации отказаха да присъстват заради спорния законопроект за държавния бюджет.
Проектът за държавен бюджет за 2026 г. предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и разходи от 55.09 млрд. евро, което означава дефицит от 3% от БВП. Това е първият бюджет на България, изготвен изцяло в евро, като въпреки благоприятната икономическа среда и сравнително високия растеж спрямо средноевропейските нива, той залага на значителен дефицит.
В опит да компенсира растящите разходи, правителството предлага няколко мерки за увеличаване на приходите. Сред тях са повишаване на осигурителните вноски с два процентни пункта, което според изчисленията ще донесе допълнителни 600 млн. евро, както и увеличение на данъка върху дивидентите от 5% на 10%.
КОНТРА
Бизнесът се обяви категорично против заложените в бюджета параметри, като според редица позиции промените ще навредят сериозно на предприемаческия климат у нас.
Опитът за удвояване на данък “дивидент” ще бъде пагубен за предприемаческия климат у нас, като икономисти предупреждават, че такава промяна в данъчната политика може да има обратен ефект върху инвестиционната активност у нас. По думите на Росен Желязков обсъжданите промени “не представляват промяна в данъчната структура”.
Заложеното повишаване на МОД пък ще увеличи тежестта както за бизнеса, така и за работещите и може да охлади инвестиционната активност в ключови за ръста на икономиката сектори. Опитът за вдигане на данък “дивидент” също ще навреди на предприемаческия климат и ще ограничи инвестициите.
