Бизнесът, държавата и еврозоната: Шанс или риск

От 1 януари 2026 България ще бъде пълноправен член на еврозоната. За мнозина това е шанс за модернизация на икономиката, стимулиране на иновациите и привличане на чуждестранни инвестиции. В същото време обаче непредсказуемата държавна политика и популистките мерки създават предпоставки за сътресения и влошаване на бизнес климата.

Проблемите започнаха още през лятото, когато правителството предприе стъпки за ограничаване на цените – мярка, която бизнесът определи като „безпрецедентна държавна намеса в частния сектор“. С промените в Закона за въвеждане на еврото бяха въведени забрани за повишаване на цените без наличието на „обективни икономически фактори“, но целта да се ограничи инфлацията се оказа парадоксална – едновременно с това разходите за бизнеса започнаха да растат заради държавната политика.

Ефектът вече се усеща. България става все по-малко атрактивна не само за чуждестранните инвеститори, но и за самите български компании, които вече обмислят оттегляне от родния пазар – бизнесменът Ивайло Пенчев, собственик на компанията, която произвежда стени за катерене “Уолтопия”, обяви подобни намерения и не е единственият.

“С въвеждането на еврото идва и отговорността за здрави фискални политики и е особено проблематично, ако правителството не се придържа към този курс. Валутният съюз предоставя възможност за структурни промени в българската икономика и ако тази възможност се пропилява чрез лоша фискална политика, резултатът ще е предимно в повишаване на инфлацията. Ако стабилната институционална основа се използва за насочване на ресурси към дългосрочни политики, ориентирани към растеж и индустрии с висока добавена стойност, ефектът ще бъде положителен. Всичко зависи до голяма степен и от това колко отговорно ще използва тази възможност българското правителство”, каза за Forbes България Якоб Мюлнер, академичен директор на програмата “Executive MBA” към Виенския икономически университет и доцент по финанси в Института за международен бизнес. 

Пропастта между държавата и бизнеса обаче продължава да се разширява. Ябълката на раздора е Бюджет 2026, който предвижда високи разходи и цялостна промяна в данъчната философия. Това създава сложен микс от стимули и ограничения, който бизнесът трябва да управлява. За държавата това са допълнителни приходи, но компаниите предупреждават, че новите разходи могат да намалят възможностите за реинвестиране и растеж.

“Общата валута улеснява дългосрочните инвестиции, производството, продажбите и създаването на местни представителства. Това ще промени условията на конкуренция и ще даде възможност на европейските компании да оперират по-лесно у нас. Добрите български компании няма да имат проблем да се справят с тази конкуренция – напротив, те могат да се възползват от нея. Конкуренцията ще ги принуди да бъдат по-иновативни, да търсят нови възможности за растеж и да се учат от европейските компании как по-ефективно да използват институциите и механизмите, които Европа предоставя”, посочи Якоб Мюлнер.

Въвеждането на еврото е историческа възможност за България. То предоставя платформа за дългосрочен растеж и интеграция на европейския пазар. Но за да се реализират тези ползи, държавата трябва да поддържа стабилна и предвидима фискална политика, а бизнесът да използва новите условия за иновации и растеж. В противен случай рискът от инфлация и отлив на инвестиции остава реален.