Президентът наложи вето върху законовите промени за особения управител в „Лукойл“
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Президентът Румен Радев наложи вето разпоредбите от последните промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Законът, приет на 7 ноември на две четения в едно заседание, разширява правомощията на т.нар. особен търговски управител (ОТУ) върху активите на „Лукойл“ в България.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В мотивите си президентът посочва, че измененията „водят до подкопаване на правовия ред“, противоречат на европейски правни норми и пораждат висок риск за публичните финанси. Темата придобива допълнителна острота на фона на приближаващите американски санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“, които влизат в сила след по-малко от 10 дни.
- Законът дава на особените управители правото да се разпореждат с акции и дялове на засегнатите предприятия, включително чрез продажба на имущество, без административен или съдебен контрол.
- Отпадат предвидените през 2023 г. гаранции срещу злоупотреби, които бяха въведени по модела на други европейски държави.
- Новите текстове позволяват назначаване на ОТУ и в предприятия извън критичната инфраструктура, което според президента представлява „непряко одържавяване на активи и възможност за прехвърлянето им към трети лица“.
- Според Румен Радев се отваря широко вратата за произвол и злоупотреби. Погазват се основни конституционни принципи като правото на защита, принципа за съдебен контрол над актовете на администрацията, неприкосновеността на частната собственост, свободната стопанска инициатива и закрилата на инвестициите, която обхваща стопанската дейност както на българските, така и на чуждестранните граждани и юридически лица. Освен това, законът въвежда положения, които са в разрез с утвърдени международни и европейски правни норми, пише в мотивите.
- „Законовите изменения подкопават върховенството на правото, нанасят репутационни щети на държавата и влошават инвестиционния климат. Те пораждат и висок риск за публичните финанси, тъй като срещу държавата могат да бъдат предявени правни искове с претенции за значими парични обезщетения“, посочва Румен Радев.
- Управляващите защитават промените с аргумента, че те дават възможност за 24/7 мониторинг и предотвратяване на трансфер на средства към санкционирани дружества.
- По думите на енергийния министър Жечо Станков, новата форма на особен управител цели да гарантира непрекъснатата работа на рафинерията и да предотврати блокиране на производството.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Необосновано и опасно е разширено приложното поле на закона. Така се отваря широко вратата за произвол и злоупотреби“, се казва в мотивите на Румен Радев.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Казусът с „Лукойл“ остава в центъра на политическото и енергийното напрежение. Според експерти като Милен Керемедчиев и д-р Евгений Кънев България е закъсняла с назначаването на особен управител, каквото решение Германия е взела още през 2022 г. по аналогичен случай. Те предупреждават, че ако не бъде осигурено ефективно управление, държавата рискува блокиране на финансовите операции на рафинерията и скок в цените на горивата.
Задължителните държавни запаси могат да покрият около 35 дни бензин и 50 дни дизел, но около 80% от тях се държат именно от „Лукойл“. При евентуално спиране на производството това би създало сериозен логистичен и инфлационен натиск.
До края на следващата седмица България трябва да реши дали ще назначи особен управител и какъв ще бъде неговият мандат. Ако това не се случи преди влизането в сила на американските санкции, страната рискува да влезе в период на правна и оперативна несигурност, в който нито държавата, нито санкционираните компании ще могат ефективно да управляват критичния енергиен сектор.
