„Юнимекс“: Строителството като мисия през поколенията

Николай Димитров – предприемач и визионер, разказва какво е усещането да си второ поколение в семейната строителна компания „Юнимекс“ OOД

Как започва историята на „Юнимекс“?

„Юнимекс“ е създадена от Валентин Димитров и Антон Тинков – партньори с успешен бизнес зад гърба си, които решават да поемат по нов, по-труден път. Път, в който няма гаранции, но има вяра, работа и чест. Започват от нулата с огромно желание да докажат, че в България може да се гради честно, качествено и с грижа към хората.

20 г. по-късно „Юнимекс“ стои стабилно като строителна компания и символ на постоянство, доверие и семеен дух. Този бизнес се роди на строежа – с ръце, които не се страхуваха от калта и със сърца, които не се отказаха дори в най-трудните дни.

Как изглежда лидерството отвътре и кои бяха най-трудните уроци, които научихте по пътя си?

За мен лидерството не е позиция, а отговорност. Не е титла, а пример. Най-трудният урок за мен беше работата с хора. Да разбереш, че не със строгост и контрол се изгражда лидерство, а с доверие, разбиране и готовност да даваш знания, умения, подкрепа и да виждаш как хората до теб растат, защото си повярвал в тях. В началото мислех, че успехът идва само чрез натиск. Днес знам, че истинският лидер не стои над хората си, а до тях, и че лидерството означава да създаваш визия, която вдъхновява. Да изискваш повече, отколкото хората вярват, че могат. Когато беше най-трудно, вярата един в друг ни спаси. Тя е причината „Юнимекс“ да е стабилна днес, защото в основата ѝ стоят не само сгради, а хора.

Как запазвате баланса между личните и професионалните решения, когато работите със семейството си?

Балансът се изгражда всеки ден. Да работиш със семейството си е и най-голямото предизвикателство, и най-голямата сила. Има моменти на напрежение, спорове, различни гледни точки. Проблемът е, че не можеш да отстраниш от работа част от семейството си. Най-важно е, че зад всичко стои уважението.

Понякога спорим шумно и защитаваме идеите си с хъс, но винаги стигаме до общия извод – че това, което градим, е по-голямо от егото, на който и да е от нас. Трудността идва от това, че работата неизбежно влиза и у дома.

С времето разбираш, че не трябва да разделяш личното от професионалното, а да ги издигнеш на ниво, където обичта води, а професионализмът показва посоката.

Вярвам, че семейството е най-здравият фундамент на всеки бизнес.

Как съчетанието между опита на по-старото поколение и амбицията на новото променя „Юнимекс“?

Това е едно от най-големите ни предизвикателства. Често ние виждаме нещата различно – искаме да въвеждаме нови процеси, технологии, по-гъвкав модел на работа.

Старото поколение има опит, стабилност и усещане за сигурност, а ние – енергия и желание за промяна.

Аз винаги сравнявам иновациите с ъпдейт на телефон – ако искаш да си по-добър, трябва да станеш по-добра версия на себе си. Не можеш да растеш, ако отказваш да се обновиш.

В „Юнимекс“ се стараем да пазим основата, но да надграждаме с нови визия, ритъм и мислене. Вярвам, че когато опитът и амбицията се срещнат с уважение, се ражда сила, която движи компанията напред.

„Юнимекс“ е семейство отвъд фамилията. Как изграждате култура на лоялност и доверие в екип, който е с Вас от десетилетия?

Приемаме хората, с които работим, като част от нашето семейство. Ние сме заедно по обектите всеки ден, но също споделяме живота си – историите, радостите, трудните моменти. Помагаме си, говорим открито и винаги стоим един зад друг.

С времето разбрах, че истинската лоялност не се купува – тя се изгражда с уважение и доверие.

В „Юнимекс“ никой не е просто служител – всеки е част от нещо по-голямо – обща мисия. Когато хората усещат, че са важни, те не само работят за компанията, но правят всичко със сърце.

Клиентите Ви се превръщат в приятели и партньори. Какво стои зад дългосрочните Ви отношения? Можете ли да разкажете истории – примери за човешката страна на бизнеса?

В повечето случаи клиентите ни остават наши приятели или се превръщат в партньори в други проекти. Това не е резултат от стратегия, а от отношение – стараем се да изграждаме връзка, не само да изпълняваме договор. Когато се работи с честност, прозрачност и грижа, естествено се появява доверие, което надживява самия проект.

Дори с хора, с които сме имали различия, се стремим да приключим работа с усмивка и взаимно уважение.

За нас истинският успех е не само сградата, която остава, а и човешките отношения, които продължават.

Има ли провал в предприемаческия Ви път, който приемате като най-ценен за сегашните си успехи, и какво сте си взели като поука?

Не мисля, че някой е успял да проходи, без да падне. Важното е не колко пъти ще сгрешиш, а дали ще продължиш да вървиш напред.

Научих, че когато нещо не работи, не трябва да се отказваш, а да смениш подхода. Всеки провал е посока, не край.

Понякога те боли и губиш, но точно тези моменти те изграждат – показват ти къде си още крехък и къде трябва да израснеш.

Истинският успех е не да избегнеш грешките, а да се научиш да ги превръщаш в опит. Това е пътят, по който „Юнимекс“ се развива – постоянно учене, адаптация и вяра в крайната цел.

Кои постижения в личен и професионален план са успехи за Вас и Ви носят истинско удовлетворение?

За мен успехът не е крайна точка, а състояние на ума. Той не се измерва в сгради, печалби или титли, а в това колко хора си докоснал, колко си израснал и колко стойност си оставил след себе си. Истинското удовлетворение идва, когато виждам резултата от труда ни.

Успехът е и да имам време за семейството си, да бъда пример за децата си, да им покажа, че честността, трудът и обичта към това, което правиш, винаги се отплащат. Професионално – успех е, че „Юнимекс“ продължава да расте, без да губи душата си.

Успехът е, когато можеш да гледаш назад с благодарност, а напред – с вяра.

„Юнимекс“ е символ на устойчивост и приемственост. Как подготвяте следващото поколение да поеме щафетата?

Макар наследниците ни все още да са малки, ние се стараем да ги възпитаме, както ние сме били възпитани – с уважение, труд и принципи.

Искаме да разберат, че стойността не идва от това какво притежаваш, а кой си и какво оставяш след себе си. Вярвам, че ако детето порасне, виждайки пример, а не наставления – то само ще пожелае да продължи.

За мен приемствеността е да успееш да предадеш начина на мислене, честността и отношението към хората. Това е истинската устойчивост, която искам да оставя след себе си.

Ако погледнем в бъдещето на „Юнимекс“, какво искате да остане след Вас? Какво е Вашето послание към следващото поколение строители, предприемачи и семейни компании?

Искам след нас да остане не просто компания, а пример. Да останат сградите, но и духът, с който са създадени. Дух на честност, почтеност и грижа за хората, за детайла, за думата, която сме дали.

Бих искал следващото поколение да знае, че успехът не идва бързо и не се мери само в пари. Идва с постоянство и спазени обещания, с умението да гледаш човека в очите и да застанеш зад думата си. Иска ми се поколенията след нас да помнят, че бизнесът е жив организъм и расте само когато хората вътре в него растат.

Как се развива „Юнимекс“ днес като семеен бизнес?

Аз нося отговорността за визията, инвестициите и работата по обектите – защото вярвам, че лидерът трябва да е в центъра на действието, не само зад бюрото. Сестра ми Румяна движи нещата отвътре – тя е сърцето на организацията, документите и детайла. Съпругата ми е човекът, който ми помага да запазя баланса – тя ми напомня, че успехът няма стойност, ако не можеш да го споделиш с близките си. Децата на съдружника ни вече управляват другия ни общ, също толкова успешен и семеен бизнес – бизнес, изграден на същите ценности: доверие, стабилност и почтеност.