„Лукойл“ поиска удължаване преходния период на санкциите от САЩ
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Руската компания „Лукойл“ е поискала от Министерството на финансите на САЩ удължаване на преходния период по санкциите, съобщава Ройтерс, позовавайки се на три независими източника. Според тях компанията настоява за повече време, за да финализира текущите си ангажименти и да оцени офертите за продажба на международните си активи – процес, който се ускорява под натиска на американските мерки.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- „Лукойл“ е поискала официално удължаване на преходния период от Министерството на финансите на САЩ, след като първоначалният им кандидат-купувач Gunvor беше отхвърлен от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) с аргумента, че е „марионетка на Кремъл“.
- Инвеститори от Египет до Казахстан проявяват засилен интерес към активите на „Лукойл“ по света, като Shell разглежда възможност да придобие операциите ѝ в Гана и Нигерия.
- Правителствата на Молдова и Египет вече заявяват намерения за придобиване на местните подразделения на компанията, а България се готви да постави под контрол своята рафинерия.
- Президентът Румен Радев наложи вето върху последните законови промени, разширяващи правомощията на особения търговски управител (ОТУ) върху активите на „Лукойл“ в България.
- Санкциите на САЩ срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ влизат в сила след по-малко от 10 дни, което поставя страната в критично време за вземане на решение дали да назначи ОТУ и с какъв мандат.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Замразените активи са замразени – те просто ще изчакат до края на войната в Украйна и санкциите паднат. Вероятно това е по-малкият дявол“, коментира Игор Юшков, преподавател във финансовия факултет на Московския държавен университет, цитиран от Ройтерс.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
След обявяването на американските санкции „Лукойл“ започна ускорена процедура по продажба на международното си звено. Първоначално компанията посочи Gunvor като купувач, но OFAC отхвърли сделката, категоризирайки търговеца като зависим от Кремъл. Това отприщи вълна от интерес – държави и корпорации търсят възможност да вземат активи на по-ниски цени преди санкциите да се задействат напълно.
На този фон България се оказва във фокус: президентът Румен Радев върна за ново обсъждане приетите на 7 ноември промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти. Законът разширява правомощията на особения търговски управител (ОТУ), позволявайки му да се разпорежда с активи, включително чрез продажба, без административен или съдебен контрол.
В мотивите си президентът посочва, че измененията „подкопават върховенството на правото“ и „отварят широко вратата за произвол и злоупотреби“. Управляващите обаче твърдят, че разширеният ОТУ е необходим, за да се гарантира непрекъснатата работа на рафинерията и да се предотврати трансфер на средства към санкционирани дружества.
Според енергийни експерти като Милен Керемедчиев и д-р Евгений Кънев България е закъсняла с назначаването на особен управител – стъпка, която Германия предприема още през 2022 г. при сходен случай. Рисковете са значителни: задължителните държавни запаси покриват около 35 дни бензин и 50 дни дизел, но около 80% от тях се държат от „Лукойл“. При евентуално спиране на производството страната може да се изправи пред логистичен хаос и инфлационен натиск.
КАКВО СЛЕДВА
До края на следващата седмица България трябва да реши дали ще назначи особен търговски управител и какъв ще бъде неговият мандат. Ако това не се случи преди влизането в сила на американските санкции, страната рискува период на правна и оперативна несигурност, в който нито държавата, нито компанията ще могат ефективно да управляват ключовите активи в енергийния сектор. Междувременно „Лукойл“ се опитва да балансира между риск от национализации и вероятността продажбите ѝ да бъдат замразени от САЩ – избор, който все повече изглежда като избор между два „дявола“.
