Икономиката прегрява, въпросът е докога
Всички сигнали вече потвърждават опасенията, че българската икономика „прегрява“ – или с други думи, растежът не е устойчив и е движен от увеличаване на търсенето над темповете на разширяване на капацитета за предлагане на стоки и услуги. Ето най-важните белези, очертаващи този феномен.
Дефицитът по текущата сметка расте значително спрямо предходната година. Най-общо това означава, че вносът на стоки и услуги надвишава износа. И доколкото при услугите положителното салдо се увеличава, голямата разлика идва от все по-високия търговски дефицит. В икономиката това може да е отражение на два процеса – висока инвестиционна активност или висок ръст на вътрешното търсене. Както преките чужди инвестиции, така и бруто капиталообразуването като дял от БВП обаче не нарастват осезаемо; остава другото възможно обяснение.
България е сред страните с най-голям реален ръст на продажбите на дребно в ЕС през последните няколко месеца. Това се потвърждава и от отчетения висок принос на потреблението на домакинствата в растежа на БВП през първото полугодие на 2025 г. Впрочем, един от факторите за сравнително високата инфлация е именно растежът на платежоспособното търсене, който влияе пряко на цените на нетъргуемите услуги и част от стоките, при които няма
Пазарът на труда трайно се характеризира с високи нива на заетост и ниска безработица. Заедно с това темповете на нарастване на средната заплата са сред най-високите в Европа както за последната годината, така и в петгодишен период. Трябва да обърнем особено внимание и на редица политически решения за увеличения на възнагражденията в обществения сектор през последните години, довели до повече от удвояване на средното заплащане за по-малко от шест години, и 20% средно увеличение на разходите за персонал в консолидирания бюджет на годишна база до август. Показателно е и разширяване на броя на работещите пенсионери, което е още един индикатор за структурните дефицити, и силният натиск за отваряне на пазара за работници от трети страни.
Но разширяването на вътрешното търсене отвъд потенциала на икономиката трябва да бъде финансирано отнякъде. В по-общ смисъл, това е възможно единствено назаем от бъдещето, като формите и механизмите за навлизане на този ресурс на пазара са различни. През 2025 г . в България имаме „перфектната буря“ – банковата система и държавата действат в синхрон и вливат свеж ресурс, подхранващ търсенето. Кредитирането на домакинствата расте с бързи темпове – както чрез жилищни кредити, така и чрез кредити за потребление. Да припомним, че от няколко месеца банките отпускат по около един милиард лева нови ипотечни заеми, отделно трябва да добавим другите кредити за домакинствата и лизинга (регистрациите на нови автомобили също растат чувствително, особено на фона на стагнацията в Западна Европа). Жилищното кредитиране подхранва директно ръст на сделките и цените на недвижимите имоти, следвано от ръст в новото строителство, но създава и вторични стимули по цялата верига на свързани производства и дейности. Така всеки лев нов кредит се появява като покупателна сила за потребление на практически целия пазар на стоки и услуги.
Увеличаването на бюджетния дефицит означава, че фискът също насочва допълнителен ресурс – който не е финансиран от събраните данъчни и неданъчни приходи – в икономиката; през тази година основният фактор за това безспорно е огромният ръст на разходите. А дефицитът се покрива чрез поемане на нов държавен дълг. С други думи, държавата тегли заеми (най-вече на международните финансови пазари), и насочва получените средства към различни разходи в страната. Така с пари назаем се подсигурява допълнително разширяване на търсенето на стоки и услуги, без то да е посрещнато от увеличаване на предлагането.
Всичко това щеше да е по-малко притеснително, ако освен бум на потреблението имаше и сериозен ръст на инвестициите. Защото именно чрез инвестиции се увеличава капацитетът за създаване на стоки и услуги чрез комбинация от повече, по-нови и по-производителни машини и технологии. Но такова нещо не се вижда – България продължава да е сред страните с най-ниско капиталообразуване в Европа.
Както кредитната експанзия, така и увеличаването на бюджетния дефицит ще приключат в някакъв момент; няма страна, която може да понесе неограничен ръст на задлъжняването и предизвиканото от него прегряване. Когато това стане, търсенето рязко ще намери отново равновесната си точка, отговаряща на реалната производителност в икономиката.
