Бюджет 2026: Три дни, които могат да променят България

Три дни. Това е срокът за предложения между първо и второ четене преди приемането на Бюджет 2026 – един от най-важните за България. Късият срок означава, че още следващата седмица план-сметката на държавата за 2026 г. ще бъде окончателно приета, но не е ясно дали ще има достатъчно време за диалог, в който спорните текстове да бъдат коригирани.

Подводните камъни в Бюджет 2026 са много и ще повишат драстично разходите за правене на бизнес, ще застрашат чуждестранните инвестиции и ще намалят разполагаемия доход на българите. План-сметките на държавата, на здравната каса и на общественото осигуряване предвиждат висока разходна част и мерки за събиране на приходи като удвояване на данък “дивидент”, увеличаване на максималния осигурителен доход и пенсионните вноски.

Затова и не липсват критики. Бизнес организации и икономисти се обявиха категорично против параметрите на Бюджет 2026, а граждански организации стартираха информационни кампании с надежда за промяна. Една от тях е “Активни политики” – НПО, създадено от група младежи, които имат една основна цел – да информират.

“Това се превърна в най-активната ни кампания. Ние работихме много дълго време по самата визия – как тя да бъде максимално интересна, да предизвика реакции. Но ефектът, който постигнахме е много по-голям – получихме много съобщения защо никой не организира протести, какво могат да направят хората. Ние сме с доста ограничен ресурс, не можем да направим чудеса, но се опитваме”, заяви за Forbes България Ивайло Маджаров. 

Завършил “Регионално развитие и политика” в Софийския университет, Маджаров (26 г.) работи няколко години в образователния сектор, а днес е движещата сила зад гражданската инициатива “Активни политики”.

Идеята за неправителствената организация се ражда, след като Маджаров преминава през програмата Mentor the Young, където интересът му към активизма и гражданските политики намира своето практическо приложение в проект за информираност на обществото. “Още в студентските си години исках да имам такъв проект, да говоря с хората за политика, за обществени теми, така че те да бъдат информирани”, казва Маджаров.

“Активни политики” става факт през 2021 г. като естествено продължение на този негов стремеж. Целта на НПО-то е да информира обществото, да преведе политиката на разбираем език и да повиши ангажираността. Днес над 400 хил. души следват кампаниите на организацията в социалните мрежи. “Четири години след началото бих казал, че екипът ни е съставен от страхотни експерти – хора с богат опит. Стараем се винаги да сме обективни и искаме да сме мост между граждани и институции”, казва Маджаров.

Затова и кампанията им срещу Бюджет 2026 е ключова. “Една от основните тези на държавата беше, че ако осигуровките се запазят на настоящото ниво, ДДС трябва да се повиши на 22% по подобие на Румъния. Най-вероятно ще започнат да се пипат и други данъци. Най-големият проблем е, че никой в парламента не казва – да, това ще реши проблемите. Защото те са структурни. Пак ще имаме проблеми, пак ще имаме огромен процент, който се дофинансира от държавата. Обективната истина хората ще обеднеят, бизнесът ще се натовари, държавата няма да постигне търсения ефект”, смята Ивайло Маджаров.

А има какво да се направи, категоричен е Маджаров. Това твърдят и от Института за пазарна икономика, които предложиха алтернативен държавен бюджет. Той предвижда редица реформи и по-голяма дисциплина по отношение на публичните финанси. Сред предложенията – ограничаване на преразпределението на националните средства през бюджета до 38% от БВП, поддържане на държавен дълг до 30% от БВП и запазване на данъчната тежест върху труда и печалбата. Акцент е и привличането на частен капитал в публични проекти чрез по-високи тол такси, ясни правила за общински инвестиции и концесии за големи инфраструктурни обекти. Алтернативният бюджет предлага и по-голяма финансова самостоятелност на регионите.

Ключът според Маджаров стои именно в каузи като тези, зад които застава инициативата “Активни политики”. “Смятам, че сме в началото на една промяна в поколенията и смятам, че в следващите години тепърва ще се развива това критично мислене на хората, които ще започнат да се интересуват още повече от политика, ще започнат да действат активно. Има много организации, които работят в тази посока и заедно разширяваме този кръг”, посочва Маджаров.

ПАРАМЕТРИТЕ НА БЮДЖЕТ 2026

• Проектът за държавен бюджет за 2026 г. е първият в евро.
• План-сметката за следващата година предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и разходи от 55.09 млрд. евро – 3% от БВП.
• Предвиждат се данъчно-осигурителни приходи от 41.8 млрд. евро, като най-голяма част от тях идват от косвените данъци – 19.4 млрд. евро.
• Приходите от социално и здравно осигуряване се очаква да бъдат 12.1 млрд. евро, а преките данъци да донесат около 8.9 млрд. евро.
• В разходната част най-голямо перо заемат социалните и здравноосигурителните плащания – 22.6 млрд. евро, следвани от разходите за персонал, включително заплати и осигуровки, които възлизат на 13.1 млрд. евро.
• Капиталовите разходи са заложени на 7.8 млрд. евро, а вноската в общия бюджет на Европейския съюз – 1.21 млрд. евро.
• Максималният осигурителен доход ще се повиши до 2352 евро от 1 януари 2026 г., а минималната работна заплата ще бъде 620.20 евро.
• Прогнозата на финансовото министерство е за ръст на брутния вътрешен продукт от 2.7% и средногодишна инфлация от 3.5%, която постепенно ще се забави до 2.5% през 2028 г.
• Минималният размер на фискалния резерв към края на следващата година е заложен на 2.4 млрд. евро.
• Предвижда се удвояване на данък “дивидент”, както и създаване на софтуер за електронно отчитане на продажбите, одобрен от НАП.