Историята зад успеха на Изабел Овчарова, която промени лицето на българския YouTube

Качила първото си видео в YouTube без очаквания, Изабел Овчарова достига над 1.5 млн. последователи. Днес тя превръща популярността си онлайн в устойчив бизнес, който излиза извън рамките на социалните мрежи

Преди началото на разговора си с екипа на Forbes Изабел Овчарова проявява същата откровеност, с която през 2017 г. започва да печели доверието на аудиторията си онлайн – споделя, че не се чувства добре и има нужда от чаша кафе.

Минути по-късно се усмихва. „Мина ми, защото ти казах – казва тя. – Можех да го запуша в себе си, да излъжа, че съм добре, и да го оставя да се усеща в разговора. Но защо да стои като тежест?“

Този начин на мислене Овчарова прилага във всички сфери на живота си – като създател на съдържание вече повече от осем години „слага всичко на масата“ и проявява честност, която окрилява не само близките ѝ, но и стотиците хиляди зрители, които я гледат на екраните си. „Винаги е страшно – това, че споделям нещо лично за мен, не значи, че хората ще го възприемат добре – казва тя. – Но аз поемам този риск, защото знам, че един човек ще ме чуе, ще съм му помогнала и ще си струва.“

Купила първата си камера с парите, които изкарва лятото на 2017 г., продавайки бургери на плажа, тя качва първото си видео в YouTube, без да предполага, че някой ще го гледа. Днес Овчарова (25) е едно от най-разпознаваемите лица в българското дигитално пространство с последователи, които сумарно надхвърлят 1.5 млн., а бизнес начинанията ѝ излизат извън рамките на социалните мрежи. Наред със съдържанието, което създава за двата си YouTube канала, Instagram и TikTok, тя стои зад два подкаста, марка за мърчандайз продукти, както и седем книги с общ тираж от над 150 хил. копия, които често фигурират в класациите за най-продавани заглавия у нас. Съвместната ѝ работа с брандове включва колаборации с Monin и Lancôme, а броят на феновете, с които се е срещала след множество турнета, надхвърля 100 хил. души.

„Изпълнявам много роли в професията си – аз съм актриса във видеата си, писател, сценарист, режисьор, монтажист, маркетингов директор, човекът, който мисли стратегиите…

Вече много хора си дават сметка, че не съм безработна, но през годините често са ме питали кога ще си намеря истинска работа.“

Овчарова вярва, че професионалният ѝ път е естествено продължение на заниманията, които са ѝ носили щастие като малка. В ранна детска възраст тя се чувства по-различна от връстниците си – лесно се влияе от шума и средата около себе си, на моменти се социализира по-трудно и е най-щастлива, когато е сама и се „потапя в изкуството“.

Още тогава обича да застава пред камерата на родителите си. „Постоянно си представях, че разигравам някакъв филм – казва тя. – Молих майка си да вади дисковете с музика и по цял ден танцувах и пеех. Това са най-хубавите спомени в живота ми.“

Същевременно отрано цени парите и намира креативни начини да спестява. На 7-годишна възраст моли баща си да ѝ пълни кофи с миди, които да изрисува и продава през лятото в Созопол. „Подготвях се за сезона – представях си как ще наредя мидите на щанда, коя за колко ще продавам, правех отстъпки… – казва Овчарова. – Ходех да досаждам на барманите на плажа, да ги разпитвам как се прави това-онова и да им казвам, че ако ми дадат едно левче, ще изчистя всички маси.“

Когато е на 12, създава профила си във Facebook и започва да качва видеа, които снима с приятелите си. Три години по-късно, докато учи в шуменската езикова гимназия „Никола Й. Вапцаров“, за първи път целенасочено заснема забавен скеч и го качва във Facebook. „Преживявах драматична за мен раздяла, постоянно си стоях вкъщи без мотивация и един ден ми хрумна да снимам нещо с телефона си“, казва тя. Така несъзнателно Овчарова поставя началото на кариерата си.

Без вярата, че може да успее в индустрия, в която Емил Конрад и Цветослав Цонев вече се развиват, през 2017 г. тя споделя първото си видео и в YouTube. След един-два месеца активна работа забелязва, че хора, различни от семейството и приятелите ѝ, постепенно започват да се абонират за канала ѝ и да се ангажират със съдържанието ѝ. „Направих си едно табло и си записвах всеки понеделник колко последователи имам в YouTube, във Facebook и колко стотинки съм изкарала от YouTube, защото станах член – казва тя. – Исках да следя прогреса си.“

СЛЕД ГОДИНА КАНАЛЪТ Ù В YOUTUBE ИМА 100 ХИЛ. АБОНАТИ

а комедийните ѝ скечове, кулинарните видеа и колаборации с други влогъри – стотици хиляди гледания. Изведнъж на 18-годишна възраст Овчарова трябва да балансира между училище и новопридобитата си популярност. „Понеже моето училище беше до други две, трябваше да си тръгвам по-рано, защото ставаше огромно задръстване и струпване на хора – казва тя. – Беше супер готино, но ми идваше много и не знаех как да го износя. Да си известен на 17 и на 25 са две много различни неща.“

По същото време тя води преговори и сключва дългосрочни партньорства сама, без опита или усещането как правилно да защити интересите си. Поглеждайки назад, в момента тепърва осмисля дали е минала през периода по здравословен начин. „На тази възраст не е възможно да си подложен на толкова голямо количество информация, която е мнение за теб, и да не ти се прецака психиката – казва тя. – Имаше един свят от хора, които ми пишеха ужасни неща, но и други, които ме обожествяваха. Всеки ден чувах, че съм идол за децата и нямам право на грешки. Напрежението беше огромно.“

През 2019 г. Овчарова получава предложение за съвместна работа с издателство „Егмонт“ и започва да пише „Щастливей“ – книга за живота си, в която разказва открито за „всичко, от което децата ги е срам или страх“. „В България тогава нямахме книга, написана от тийнейджър за тийнейджърите, и затова според мен се възприе толкова добре – казва тя. – Имах огромен заряд и вдъхновение да я създам, защото знаех, че някой има нужда от нея. Писах я в училище, на телефона си, в големи междучасия – навсякъде, където можех.“

Същата година Овчарова печели Детската Вазова награда за литература, организира първото си турне, регистрира двете си фирми и започва работа с influencer.bg – инфлуенсър маркетинг агенцията, която я представлява до днес. След като завършва гимназия, знае, че иска да продължи да развива кариерата си и да увеличава аудиторията си.

ПОСТЕПЕННО ТЯ ПОЗВОЛЯВА НА ПУБЛИКАТА СИ ДА Я ОПОЗНАЕ

споделяйки собствените си преживявания в творчеството си. В рамките на следващите няколко години издава още шест книги, две от които печелят литературните награди „Стоян Камбарев“ и „Бисерче вълшебно“ през 2024 г. Комедийните видеа, които ѝ носят голяма популярност в началото на кариерата ѝ и продължават да генерират милиони гледания в TikTok, постепенно се допълват от нови идеи и формати.

„Гордея се, че позволявам на съдържанието си да се променя с мен, с огромния риск да загубя хората, които ме харесват – казва тя. – Във всеки един момент те могат да решат, че аз не съм интересна. Имам поредици, които бяха рискови и неуспешни, но важното е, че ако потърсиш името ми, ще намериш милион различни неща, на които можеш да се наслаждаваш.“

Основната аудитория на Овчарова в момента се състои от хора в края на двадесетте си години или по-възрастни. „С времето хората пораснаха с мен – сега много от тях са родители и гледат видеата ми с децата си – казва тя. – За тези, които не ме познават, обикновено предразсъдъкът е, че правя неща за деца. Това не е така – нито една от моите книги не е детска, макар че деца ме харесват и четат моите книги.“

Днес Овчарова развива бизнес „с много пера“. От 2024 г. има собствен кафе бленд в партньорство с Dabov Specialty Coffee, а към момента е реализирала продажби на над 130 хил. мърчандайз артикула, сред които продукти като свещи, дрехи и игри от бранда ѝ „Вълнение“. През октомври 2025 г. дава началото на второто си благотворително турне с опознавателните карти за игра, които създава през 2021 г. в колаборация с издателство Ciela. Целта на инициативата е насърчаването на младежите да създават истински приятелства и да водят смислени разговори.

„На турнетата ми идват хора със социална тревожност, хора, на които им е много трудно да почувстват, че принадлежат, и си тръгват различни – тръгват си приятели – казва Овчарова. – Мисля, че ми се доверяват, защото аз се чувствам по същия начин и ги разбирам. Тази вяра можеш да я загубиш с една грешна стъпка.“

Освен съдържанието, което качва ежедневно, в момента Овчарова работи върху осмата си книга. Споделя, че за първи път си дава „истинско време“ за нейното написване. „Това е огромно за мен – казва тя. – Парадоксът е, че работата ми ми дава най-голямата свобода на света, но аз не си я давам.“

Изградила името и бизнеса си сама, Овчарова
осъзнава, че отдавна е достигнала мащаб, който не ѝ позволява да работи самостоятелно. Зад себе си днес има екип от над 20 души. „В един момент имаш нужда от хора, и то от много хора – казва тя. – Имам асистент, монтажист, оператор, фризьор, гримьор, стилист, счетоводители, адвокати, финансов консултант… – всеки от тях изпълнява изключително важна функция, без която ще се срина.“

ЦЕЛТА, КОЯТО СЪЗДАТЕЛКАТА НА СЪДЪРЖАНИЕ СИ Е ПОСТАВИЛА

е да се научи да си почива. Споделя, че ако реши, може в периода от година и половина да публикува единствено вече заснетото си съдържание. На въпроса на Forbes дали наистина ще си вземе дълга почивка, отговаря: „Проблем е, че не искам да спра, и не го подценявам, но е и едно от нещата, които ме правят успешна. С такива обороти цената е много висока и не всеки е готов да я плати, а няма и нужда. Но това е моят път и да балансирам е нещо, което аз очевидно трябва да науча.“

Също като мнозина, изградили собствен бизнес с много отдаденост, Изабел Овчарова постоянно си напомня, че работата ѝ не я определя напълно. Осъзнава, че не притежава последователите си, и макар да се ужасява от идеята, че може да ги загуби, се води от стремежа да остава вярна на себе си.

„Много е готино да изкарваш пари от работата, която обичаш, да говорим за статистики, за харесвания, но това не може да те движи, когато вече нямаш сили – казва тя. – Единствената ми пътеводна звезда е въздействието. Да те разсмея в ден, когато ти е много гадно. В крайния случай, когато някой е загубил родител, и ми казва, че съм му помогнала да мине през това. Или просто че е сготвил една вкусна рецепта и е зарадвал баба си с нея. Това е най-важното.“