Бюджет 2026 между първо и второ четене: Над 90 изменения и нарастващ натиск

Докато депутатите в Народното събрание са на крачка от разглеждането на Бюджет 2026, в деловодството на парламента вече са натрупани десетки становища на предприемачески, данъчни и пенсионни организации, които предупреждават, че комбинацията от по-високи данъци, осигурителен натиск и спорни контролни мерки може да се окаже скъпа за икономиката на България.

ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

Предложенията за изменение и допълнение на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. между първо и второ четене са над 90.

Част от тях предвиждат преразпределения на бюджетни средства към конкретни сектори и региони, включително увеличаване на държавните гаранции за определени инвестиционни проекти, целево финансиране за инфраструктура в големи общини, както и допълнителна подкрепа за социални и културни институции. 

Паралелно с това се предлагат законодателни промени, засягащи управлението на местните данъци и такси, правилата за общински инвестиции, както и регулациите в сектори като горското стопанство и концесиите за подземни богатства, с аргумент за по-добро управление на приходите и разходите. Част от предложенията предвиждат и запазване на настоящия размер на данък “дивидент” на 5%. 

ПРОМЕНИТЕ ПРИ БЮДЖЕТА НА НЗОК

Предложенията за промени в бюджета на Здравната каса също очертават стремеж към по-предвидимо и целево финансиране на здравната система при запазване на фискалната дисциплина. 

Законопроектът потвърждава ролята на НЗОК като основен платец в системата и стъпва върху дофинансиране на ключови направления като болнична и извънболнична помощ, лекарствени продукти и персонал, а част от внесените предложения целят пренасочване на ресурси към конкретни лечебни заведения, регионални дефицити и подобряване на достъпа до услуги. 

Паралелно с това се предлагат и правно-технически корекции в режима на плащанията, контрола и договарянето, които целят да ограничат неефективните разходи и да дадат по-ясна рамка за планиране както на касата, така и на изпълнителите на медицинска помощ.

ПРОМЕНИТЕ В БЮДЖЕТА НА ДОО

Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. предвижда повишаване на пенсионната вноска на 2% и повишаване на максималния осигурителен доход на 2352 евро. Между първо и второ четене има внесени предложения, които изрично целят това увеличение да отпадне и да се запази действащият размер.

Част от предложенията целят плавно въвеждане на личен дял за държавни служители, магистрати, военнослужещи, служители в МВР, ДАНС и ДАР чрез промени в Кодекса за социално осигуряване и синхронизиране на специалните закони, така че системата да стане по-устойчива и по-малко зависима от трансфери от бюджета. 

Успоредно с това се предлага преосмисляне на режима на обезщетенията за временна неработоспособност – с по-кратък период за сметка на работодателя и по-голяма роля на ДОО – както и по-щедро покриване на определени обезщетения в пълен размер. Друг пакет от текстове е насочен към “изчистване“ на дисбалансите и въвеждане на дигитална инфраструктура – електронни болнични листове, достъп през упълномощени лица и програмни интерфейси – с аргумент за по-добър контрол и обслужване на бизнеса. На политическо ниво се вижда опит социалната цена да бъде омекотена чрез еднократни добавки за пенсионерите по Великден и Коледа, както и чрез облекчаване на натиска върху дребните земеделски стопани чрез замразяване на минималния осигурителен доход и прецизиране на дефиницията за “регистрирани земеделски стопани“. 

СТАНОВИЩАТА

Бюджетът за 2026 г. сблъсква Министерството на финансите с необичаен по обхват фронт на несъгласие от страна на бизнеса, професионалните общности и експертните организации. В центъра на напрежението са три линии: удвояването на данъка върху дивидентите, увеличението на осигурителната тежест (включително максималния осигурителен доход) и възкресяването на СУПТО.

BESCO – Българската предприемаческа асоциация – се обяви категорично против мерките, като предупреждава, че комбинацията от повишаване на максималния осигурителен доход, по-високите пенсионни вноски и вдигането на данък дивидент повишава разходите за труд, ще се отрази негативно на предприемаческата общност и висококвалифицирани специалисти, като тласне част от активните кадри към алтернативни форми на заетост или емиграция. Според организацията фокусът трябва да бъде върху структурни реформи и по-ефективни публични разходи, а не върху вдигане на ставки.

ИФА Бранч България – българският клон на International Fiscal Association – фокусира критиката върху данъчната политика и инструментите за контрол. Организацията предупреждава, че вдигането на данъка върху дивидентите до 10% подкопава едно от малкото устойчиви конкурентни предимства на страната и ще избута капитал към юрисдикции с по-ниско облагане.

Граждански инициативи, сред които “Бизнесът за нормализирана законодателна среда“ и сдружение “Активни политики“ акцентират върху нарушения социален диалог – ключови мерки като по-високите осигуровки, по-високия максимален осигурителен доход, данъкът върху дивидентите и СУПТО се появяват директно в проектобюджета, без да са били заложени в средносрочната рамка и без реално обществено обсъждане.

РЕШАВАТ ЛИ СЕ ГОЛЕМИТЕ ПРОБЛЕМИ

Бюджетът за 2026 г. поставя инвеститорите и бизнеса в България пред ясно разминаване в данъчната политика. Докато заложеното увеличение на данъка върху дивидентите от 5 на 10% среща директна законодателна съпротива с предложения за корекции между първо и второ четене, планираното повишение на максималния осигурителен доход остава без промяна, поне засега. Така капиталът получава шанс за частична “защита“, но цената на труда ще продължава да расте, което крие.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Заседанието на бюджетната комисия е насрочено за утре, като заявката на политиците е бюджетите на държавата, на ДОО и на НЗОК да бъдат приети още тази седмица.