България е пета в ЕС по спад на емисиите, но остава най-въглеродно интензивната икономика
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България е постигнала едни от най-значимите резултати в Европа по намаление на парниковите газове през последните три десетилетия, но в същото време остава лидер по въглеродна интензивност – емисиите спрямо произведената икономическа стойност. Това показва нов анализ на SeeNext, посветен на напредъка на страната по пътя към климатичната трансформация.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Докладът „Декарбонизация в България: Пети по спад в емисиите, първи по въглеродна интензивност“ проследява развитието на емисиите по технически процеси и икономически дейности и оценява кои сектори остават най-трудни за преобразяване.
- Според анализа историческото намаление на емисиите се дължи първо на структурните промени след прехода към пазарна икономика, а през последното десетилетие – на политиките, свързани с европейските климатични цели.
- България е постигнала 55% спад в нетните емисии от 1990 до 2023 г., пето място в ЕС.
- Въглеродната интензивност на икономиката е 968 gCO₂eq на евро брутна добавена стойност – над четири пъти повече от средното за ЕС, което прави страната най-въглеродно интензивната в съюза.
- Енергийният сектор е водещият източник на емисии – 34.8% по технически процес и 29.9% по икономическа дейност през 2023 г.
- Транспортът е единственият сектор с ръст на емисиите от 1990 г. насам: +55.9%.
- Емисиите в производството и строителството са намалели със 78.4% от 1990 г. насам.
- България намалява въглеродната интензивност с 48.9% между 2008–2023 г., четвърти резултат в ЕС по подобрение.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Постигането на нулеви емисии ще изисква по-бързи подобрения в ефективността и технологични иновации, надеждни нисковъглеродни енергийни източници и по-дълбока интеграция в европейските пазари на чиста енергия.“
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Макар България да е сред държавите с най-голям исторически напредък в декарбонизацията, комбинацията от силна зависимост от конвенционални енергийни мощности, бавна модернизация и демографски спад поставя страната пред ключова дилема – ускорен енергиен преход или риск да изостане още повече в европейския климатичен контекст.
Експертите посочват, че следващата фаза на климатичната политика трябва да премине от структурно „естествено“ намаление към иновации и инвестиции, ако страната иска да остане конкурентна.
