Бюджет 2026: Комисия в НС повишава окончателно максималния осигурителен доход с бюджета на ДОО

Депутатите в парламентарната комисия по бюджет и финанси приеха на второ четене бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса. Заседанието започна по-рано от предвиденото, а цялата бюджетна процедура е подложена на остри критики и от страна на бизнеса, и от страна на гражданите. Причината – спорните текстове в проектозаконите, които предвиждат повишаване на максималния осигурителен доход, пенсионните вноски и някои данъци.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Бюджетът на Държавното обществено осигуряване предвижда приходи и трансфери на стойност 15.25 млрд. евро, както и увеличаване на максималния осигурителен доход на 2352 евро (около 4600 лева) от 4130 лв. Размерът на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” се увеличава с 2% до на 21.8%.
• Бюджетът на Здравната каса предвижда 5.5 млрд. евро приходи и трансфери. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8%.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Бюджетната процедура продължава, след като сроковете за предложения между първо и второ четене бяха съкратени значително – на три и четири дни. Утре се очаква бюджетната комисия да обсъди и държавният бюджет за следващата година, като заявката е текстовете да бъдат окончателно приети и на второ четене в пленарна зала до края на седмицата. 

КОНТРА

Реакциите срещу параметрите на бюджетите за следващата година са десетки. Икономисти и представители на бизнеса критикуват текстовете, които предвиждат високо ниво на разходи и дефицит на ръба на 3%. Според множество позиции предвиденото повишение на МОД и пенсионните вноски ще натоварят разходите на компаниите и ще се отразят негативно на разполагаемия доход на българските граждани. И макар държавата да го определя като “единственият възможен”, икономистите от Института за пазарна икономика предложиха алтернативен вариант на Бюджет 2026, който очертава пътя за ключови реформи.

ДОПИРАТЕЛНА

Европейската комисия също предупреди, че Бюджет 2026 крие сериозни рискове от несъответствие с фискалната рамка на ЕС.. Според ЕК има сериозно опасение националната фискална политика на България за 2026 г. да не се впише изцяло в изискванията на действащата европейска рамка – най-вече по отношение на траекторията на разходите и ограничението бюджетният дефицит да остане под 3% от БВП при устойчив път на дълга.